Руският износ на пшеница отново набира скорост

Износът на руска пшеница започна маркетинговата 2025/26 година (юли–юни) сравнително вяло на фона на ниските международни цени и нежеланието на местните производители да продават. Спадът на вътрешните цени през последното тримесечие на 2025 г., в комбинация с понижаването на експортното мито, обаче подобри маржовете и доведе до рязко увеличение на експортните обеми през ноември и декември спрямо година по-рано. Значителното поевтиняване на вътрешните изкупни цени в края на 2025 г. осезаемо промени финансовата среда за руските износители, като върна експортните маржове на положителна територия, посочва консултантската компания SovEcon. С нарастването на продажбите от страна на фермерите вътрешните цени се понижиха, с което бе прекратен продължителният период на отрицателни експортни маржове и бе даден тласък на износа в края на годината.

По данни от пазара, през септември и октомври фермерите са продали рекордните 19,5 млн. тона пшеница – с 2 млн. тона повече спрямо същия период на 2024 г. Основните фактори за активизацията на продажбите са били необходимостта от изпълнението на договори, както и осигуряване на свежи пари за разходите по сеитбата на есенниците за реколта 2026/27.

Къде са мечките?
Слабото понижение на световните цени доведе и до спад на експортното мито за пшеницата, което беше сведено до нула за две седмици от 10 декември, преди да приключи 2025 г. на ниво от 109,1 рубли за тон (≈1,35 $/т). Тази ставка беше в сила до 11 януари 2026 г., след което за два дни митото бе понижено до 97,3 рубли/т (≈1,20 $/т), като от 14 януари отново ще бъде нулево. Експортното мито за ечемика и царевицата остава нулево още от ноември.

През последните 12 месеца руските износители са подложени и на натиск от движението на валутните курсове, след като рублата значително се укрепи спрямо щатския долар. Местната валута започна 2025 г. при курс от 110,42 рубли за долар и приключи годината на 79,00 рубли за долар – поскъпване от близо 40%, което сериозно ограничи приходите в рубли, въпреки относително стабилните световни цени.

Какво прогнозират руски анализатори?
Общият износ на зърно от Русия за периода от 1 юли до 30 ноември 2025 г. възлиза на 30,1 млн. тона, което представлява спад от 13,3% на годишна база спрямо 26,1 млн. тона през същия период на предходната година. Това се случва въпреки рекордния износ на пшеница през ноември от 5,1 млн. тона (при 4,1 млн. тона година по-рано) и октомврийските доставки от 5,5 млн. тона, които почти достигнаха рекорда от 5,6 млн. тона (2024 г.). Засиленият експортен темп през второто тримесечие на маркетинговата година продължи и през декември. SovEcon очаква износът на пшеница за месеца да достигне 4,2 млн. тона – значително над 3,4 млн. тона година по-рано, но малко под рекордните 4,3 млн. тона от 2017 г. По оценки на консултантската компания, кумулативният износ на пшеница за първите шест месеца до 31 декември възлиза на 26 млн. тона, което е с 2,4 млн. тона по-малко спрямо същия период на 2024 г.

Според SovEcon ключови вносители, които по-рано бяха забавили покупките си в очакване на бъдещо понижение на цените, вече са се върнали активно на пазара. Подновеният интерес от страна на основни купувачи като Египет и Саудитска Арабия показва по-широко приемане на настоящите ценови нива, както и необходимостта от осигуряване на стратегически доставки на пшеница. Турция също е увеличила покупките си на руска пшеница през настоящата маркетингова година, като вече е внесла 2,8 млн. тона, при 2,9 млн. тона за цялата 2024/25 година.

Според заместник министър-председателят Дмитрий Патрушев, Русия се надява да изнесе между 53 и 55 млн. тона зърно през текущата маркетингова година. През миналата страната е изнесла 53 млн. тона зърно, включително 44 млн. тона пшеница. В навечерието на Коледа правителството обяви, че е определило експортната квота за зърно за периода от 15 февруари до 30 юни 2026 г. на 20 млн. тона. За сравнение, през същия период на миналата година квотата беше 10,6 млн. тона, като тогава ечемикът и царевицата не бяха включени. Квотата се отнася за износа на пшеница, ечемик и царевица от Русия за дестинации извън Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Решението цели да даде възможност на износителите да реализират излишните количества зърно след безквотния период (1 юли – 15 февруари), като по този начин се избегне свръхпредлагане на вътрешния пазар.

Каква е общата картина за производството в Русия?
Междувременно данни на Федералната служба за държавна статистика на Русия, публикувани в края на декември, показват, че общата зърнена реколта за 2025 г. възлиза на 139,4 млн. тона спрямо 125,9 млн. тона през 2024 г. В това число влизат 91,4 млн. тона пшеница, което е ръст от 10,6% на годишна база, 19,7 млн. тона ечемик – с 18,3% повече спрямо предходния сезон, 25% увеличение на производството на овес до 3,8 млн. тона и ръст от 8,7% при просото до 3,5 млн. тона. Производството на бобови култури е нараснало с 50% до рекордните 8 млн. тона.

Отчетлив е и завоят към маслодайните култури, като производството на слънчоглед е нараснало от 16,9 млн. тона до 17 млн. тона, соята – от 7,1 млн. тона до 9 млн. тона, а рапицата – от 4,7 млн. тона до 5,6 млн. тона. За сметка на това производството на царевица е спаднало от 13,9 млн. тона до 12,7 млн. тона, реколтата от ръж е намаляла с 0,2 млн. тона до 1 млн. тона, реколтата от елда се е понижила от 1,2 млн. тона до малко над 0,9 млн. тона, докато производството на ориз остава без промяна – 1,2 млн. тона.