Прогноза за зърнените пазари до 2030/31: баланс и тенденции

Прогнозите на Международния съвет по зърното (IGC) за периода до 2030/31 очертават сценарий на постепенно затягане на глобалния баланс при зърнените култури, въпреки очаквания растеж на производството.
 

Накратко:

1.) Пшеница (до 2030/31 г.)

• Производството нараства основно чрез по-високи добиви, при сравнително стабилни площи; световният обем достига нови рекорди.
• Потреблението продължава да расте, водено от Азия и Африка, но с по-умерен темп спрямо последните години.
• Запасите леко се свиват, включително при износителите и в Китай, докато търговията достига нови върхове към края на периода.

2.) Царевица (до 2030/31 г.)

• Световното производство се увеличава до последователни рекорди, водено от ръст на добивите, при ограничено разширяване на площите.
• Потреблението расте най-вече за фураж и индустриална преработка, но с по-бавен темп спрямо предходния петгодишен период.
• Запасите постепенно намаляват, а търговията се разширява, като САЩ запазват водеща роля в световния износ.

3.) Соя (до 2030/31 г.)

• Производството достига нови върхове, основно заради разширяване на площите при водещите производители.
• Потреблението нараства благодарение на търсенето на шрот и масла, подкрепено и от биодизела и „възобновяемия дизел“.
• Търговията се разширява, доминирана от Бразилия, докато запасите остават стабилни, но под предишните си пикове.

4.) Какво означават прогнозите на IGC за цените?
 
 
След три години на спад, общите световните запаси от зърно (пшеница и фуражни зърна) се очаква да нараснат с около 5% през 2025/26 г. до тригодишен връх, най-вече заради натрупване при износителите. В перспектива до 2030/31 г. обаче балансът отново се затяга: дори при лек ръст на площите и постепенни подобрения в добивите, производството може да изостава от нарастващото потребление, което би свалило съотношението запаси/употреба до най-ниски нива от близо две десетилетия.

Ръстът на потреблението се очаква да остане близък до последните години, като търсенето за храна ще се движи основно от демографията в Азия и Африка. Фуражната употреба ще бъде подкрепена от по-високо търсене на месо в развиващите се страни, но темпът може да се забави заради конкуренция от алтернативни фуражи и по-добра ефективност. Промишлената употреба вероятно ще нараства по-умерено, тъй като търсенето на биогорива от зърно се ограничава от електрификацията и повишената горивна ефективност.

Очакваното свиване на запасите е най-силно при царевицата (включително при основните износители и в Китай), с понижения и при пшеницата и ечемика. В същото време световната търговия със зърно се прогнозира да расте устойчиво, водена от пшеницата и царевицата и от увеличаващото се търсене на храни и фуражи в Азия, Африка и Латинска Америка, със средногодишен ръст около 2%.
 

Пшеница: перспектива до 2030/31 г. (IGC)

В следващите пет години световното производство на пшеница се очаква да нараства основно за сметка на по-високи средни добиви, тъй като прибраните площи остават почти без промяна. Потреблението ще достига поредни рекордни нива, водено най-вече от нарастващото търсене на храни в Азия и Африка, макар темпът на растеж да се забави леко спрямо предходния петгодишен период. Крайните запаси се очаква да се понижат умерено, включително в Китай и при основните износители, но съотношението запаси/употреба ще остане исторически комфортно. Световната търговия е на път да достигне нови върхове към края на периода, подкрепена от по-високи вносни нужди в Африка и Азия, макар и с по-умерен ръст спрямо последните години. Реколтата през 2025/26 г. се прогнозира като най-голямата в историята, благодарение на отлични добиви, които повече от компенсират лекото свиване на площите.
Производството при всички осем основни износители нараства на годишна база, с особено силни увеличения в Аржентина и ЕС. Макар подобни резултати да не се очакват през 2026/27 г., тенденционното повишение на добивите вероятно ще изведе световното производство до нови рекорди в следващите четири сезона. Площите през 2026/27 г. се очаква да намалеят за трета поредна година, най-вече заради отстъпление в Русия, частично компенсирано от разширяване в Индия, Украйна и Северна Африка. Впоследствие площите леко ще се възстановят, но ще останат под средното за последните години, под натиска на конкуренцията от по-рентабилни култури и усилията за диверсификация в условията на климатична несигурност. Основният двигател на растежа ще бъдат добивите, които до 2030/31 г. се очаква да достигнат средно 3,91 т/ха срещу 3,76 т/ха в момента, при годишен ръст от около 0,8%, по-бавен от последните години. Световното производство през 2030/31 г. е оценено на 864 млн. т, с 33 млн. т повече спрямо 2025/26 г., като делът на осемте водещи износители леко ще се понижи до 49%.

Потреблението на пшеница в света се очаква да нараства средно с 1,1% годишно и да достигне около 864 млн. т до 2030/31 г. Растежът ще бъде доминиран от употребата за храна, особено в Африка и Азия, където населението и доходите се увеличават. Индия е на път да стане най-големият потребител на хлебна пшеница в света, макар ръстът на потреблението на човек да се забави заради по-широката употреба на бобови култури. В Европа и части от Азия, включително Китай и Япония, застаряващото и намаляващо население, както и промени в хранителните навици, ще ограничават търсенето. Фуражната употреба ще нараства по-умерено, достигайки нови върхове след 2027/28 г., но ще бъде ограничавана от наличието на заместители като фуражни зърна и соев шрот, както и от подобрена ефективност. Промишлената преработка ще остане малък дял от общото потребление, около 4%, с постепенен ръст, най-вече в Китай и ЕС.
Крайните световни запаси се очаква да се свият до около 270 млн. т към края на 2030/31 г., най-ниско ниво за последните шест години, тъй като потреблението леко изпреварва производството. Въпреки това, съотношението запаси/употреба ще остане относително стабилно – средно около 32%. Основната част от намалението ще бъде в Китай и при ключовите износители. Китайските запаси ще продължат да се понижават до около 127 млн. т, макар страната да запази близо половината от световните наличности. При осемте основни износители запасите ще спаднат до около 64 млн. т, докато в Индия, при липса на промени в политиката, те ще нарастват и могат да достигнат около 28 млн. т.

Световната търговия с пшеница се очаква да постави нови рекорди от 2028/29 г. нататък и да достигне близо 224 млн. т през 2030/31 г. Ръстът ще бъде воден от търсенето на хлебна пшеница в Азия и Африка, макар темпът да се забави спрямо предходния период. Египет ще запази позицията си на най-голям вносител, следван от Индонезия, Филипините и Виетнам, докато вносът на Китай ще остане значително под предишните върхове. В Африка южно от Сахара, особено в Нигерия, вносът ще продължи да расте на фона на демографския натиск. Осемте основни износители ще формират около 93% от световната търговия, като Черноморският регион ще запази приблизително една трета от глобалния износ. Русия се очаква да остане водещият световен износител, макар и с по-ограничени излишъци, докато Украйна ще увеличава доставките постепенно, но без да достига предконфликтните нива. ЕС, Канада и Австралия ще запазят силно присъствие на световния пазар, докато износът на САЩ вероятно ще бъде ограничаван от силната конкуренция.
 

Царевица: перспектива до 2030/31 г. (IGC)

Световното производство на царевица през следващите пет години се очаква да достигне поредица от нови рекорди, водено основно от повишаване на производителността, като към 2030/31 г. обемите могат да се доближат до 1,4 млрд. т. Потреблението ще нараства средно с 1,5% годишно, с увеличение във всички основни направления – фуражно, промишлено и хранително използване. Глобалните запаси се очаква да се понижат умерено през целия период, най-вече заради спад при основните износители, но общите наличности ще останат над средните за последните пет години. Международната търговия ще се разширява със средно 2,3% годишно, водена от по-висок внос в Далечния изток на Азия, като САЩ ще запазят доминиращата си позиция с около 37% дял от световния износ.
Световната реколта през 2025/26 г. се прогнозира на нов рекорд, подкрепена от възстановяване на производството в САЩ и по-големи добиви в Китай, Украйна и Индия. През следващите години производството ще нараства устойчиво, като основният принос ще идва от повишаващите се добиви, тъй като разширяването на площите ще бъде ограничено. Преди сеитбата през 2026/27 г. икономиката на производството и изискванията за сеитбооборот могат да доведат до свиване на площите при някои големи производители. В САЩ се очаква част от фермерите да се върнат към соята, което ще доведе до намаление на площите с царевица на годишна база, макар те да останат над скорошното средно равнище. В ЕС площите могат да спаднат до исторически минимум заради ниска рентабилност и засилен интерес към зимни култури, особено в Югоизточна Европа, където поредица от летни суши затрудняват производството. Въпреки очаквани увеличения в части от Южна Америка и Азия, световните площи вероятно ще се понижат леко в краткосрочен план.

От 2027/28 г. нататък, при по-силно търсене и постепенно изчерпване на запасите, се очаква възстановяване и умерено разширяване на площите, макар темпът да бъде ограничен от недостига на обработваема земя, урбанизацията и по-строги екологични изисквания. Бразилия разполага с потенциал за по-значително увеличение, благодарение на възможността за включване на деградирали пасищни земи в зърнопроизводството, но реализацията ще зависи от рентабилността, наличността на торове и инфраструктурните условия.

Средните световни добиви от царевица продължават да нарастват и през последните три сезона достигат поредни рекорди, оценени на 6,18 т/ха през 2025/26 г. При очаквани технологични подобрения и по-интензивно използване на ресурси, добивите могат да достигнат 6,44 т/ха към края на прогнозния период. Въпреки значителния потенциал за догонващ растеж в страни с по-ниска производителност, годишният ръст на добивите се забавя до около 1,0%, спрямо 1,7% през предходните пет години. В резултат на това световното производство през 2030/31 г. се прогнозира на около 1 381 млн. т, с 83 млн. т повече спрямо настоящия сезон. Основен принос за ръста ще имат Бразилия, Китай и Индия, докато САЩ ще запазят позицията си на най-голям производител в света, но без да надминат рекорда от 2025/26 г. поради по-ограничени площи.

Световното потребление на царевица ще нараства по-бавно спрямо предходния период, но все пак ще достигне нови върхове – около 1 389 млн. т през 2030/31 г. Фуражната употреба отново ще бъде основният двигател на растежа, подкрепена от увеличаващото се търсене на месо в развиващите се страни, като се очаква да достигне около 832 млн. т и да формира приблизително 60% от общото потребление. Ръстът обаче ще бъде частично ограничаван от подобрена ефективност на изхранването и промени в хранителните навици на по-зрелите пазари. Промишлената преработка, особено за производство на етанол, ще продължи да нараства, макар и с по-умерен темп, водена основно от Бразилия и Индия. В САЩ търсенето за преработка се очаква да остане сравнително стабилно. Употребата за храна ще се увеличава най-вече в Африка южно от Сахара, но общият ръст ще бъде ограничаван от постепенното разнообразяване на диетите.
След достигане на четиригодишен връх в края на 2025/26 г., световните запаси от царевица се очаква да намаляват постепенно и да достигнат около 280 млн. т през 2030/31 г., с 20 млн. т по-малко спрямо началото на периода. Китай ще остане най-големият притежател на запаси, макар наличностите да се свият до около 171 млн. т и да представляват приблизително 61% от световния обем. Запасите при основните износители ще намалеят с около 13 млн. т, главно заради по-ниски нива в САЩ и Бразилия, като съотношението запаси/употреба в света може да спадне до около 20%.

Световната търговия с царевица ще нараства през всяка от следващите пет години и вероятно ще достигне рекордни обеми още от 2027/28 г. нататък, като към края на периода може да се доближи до 214 млн. т. Мексико ще остане най-големият вносител в света поради трайния недостиг на жълта царевица, а ЕС ще запази значителни вносни нужди на фона на ограниченото вътрешно производство. Перспективите за Китай остават несигурни, но при постепенно затягане на баланса страната може да увеличи вноса до около 11,4 млн. т. Четирите основни износители ще формират около 90% от световната търговия, като САЩ ще запазят лидерството си с около 37% дял, следвани от Бразилия и Аржентина. Украйна също се очаква да увеличи доставките си, макар и без да достига предконфликтните пикове.
 

Соя: перспектива до 2030/31 г. (IGC)

Световното производство на соя се очаква да поставя поредни рекорди през следващите пет години до 2030/31 г., почти изцяло заради ръста при водещите производители и износители. Основната част от увеличението се свързва с разширяване на площите в ключовите страни, докато средните добиви се очаква да нарастват само слабо.
Глобалната употреба се прогнозира да достига нови върхове, подкрепена от по-високо търсене на преработени продукти в секторите на фуражите, храните и индустрията. Въпреки това, средногодишен ръст под 2% би означавал забавяне спрямо предходните пет години. Азия ще остане основният двигател на световното потребление, но общото увеличение при трите големи износители вероятно ще бъде сходно, на фона на нарастващо вътрешно и международно търсене на продукти от преработката. Особено важен фактор за разширяване на преработката ще бъде производството на биодизел и „възобновяем дизел“ в САЩ и Бразилия. Запасите в света се очаква като цяло да се стабилизират в средносрочен план, но резервите при основните износители ще останат далеч под предишните си пикове. Към края на прогнозния период общото съотношение запаси/употреба се оценява на около 17%, малко по-ниско спрямо нивото отпреди пет години.
Световната търговия със соя и продукти от преработката се очаква да продължи да расте, водена най-вече от увеличаващото се азиатско търсене. Ключов стимул ще бъде по-високата потребност от соев шрот за птицевъдството, аквакултурите и животновъдството, както и нарастващото използване на растителни масла за храни при растящо население и повишаващи се доходи. Китай ще остане решаващият фактор за глобалното търсене и ще формира основната част от увеличението на търгуваните обеми, но и други, по-малки купувачи в Азия, Африка и части от Америка се очаква да увеличат покупките си.

От страната на предлагането не се очакват съществени промени в позициите на водещите износители. При очаквани големи реколти и излишъци, подкрепени и от логистични подобрения, Бразилия вероятно ще поеме по-голямата част от допълнителното търсене, като делът ѝ в световната търговия се очаква да остане над 60% през целия период. Износът на САЩ се прогнозира да нараства по-умерено, но страната ще запази близо 25% дял, докато по-малки доставчици от Северна и Южна Америка и Черноморския регион вероятно ще увеличат продажбите си през следващите пет години.
 

Какво означават тези прогнозите за цените?

Макар докладът на IGC да не съдържа директни ценови прогнози, заложените баланси сочат по-скоро неутрална до леко подкрепяща ценова среда в средносрочен план. Очакваното нарастване на производството при пшеницата, царевицата и соята ограничава риска от трайни ценови скокове, но едновременно с това постепенното свиване на запасите намалява буферите на пазара.
В резултат, потенциалът за силен ценови спад изглежда ограничен, докато пазарите остават по-чувствителни към климатични сътресения, логистични проблеми или политически интервенции. Това предполага по-скоро волатилна ценова динамика в рамките на диапазон, отколкото устойчив възходящ или низходящ тренд.