Проблемът при напаснатите и ненапаснатите фючърсни контракти

Както знаем, контрактите нямат безкраен живот (за разлика от акциите например). Както форуърдните контракти, които познаваме на физическия пазар, така и фючърсните имат дата, след която те спират да съществуват.

Какви проблеми могат обаче да възникнат от начина, по които гледаме или анализираме фючърсите на дадена суровина? Нека погледнем таблица 1 по-долу. На нея виждаме два контракта на пшеница CBOT – Юлския и Септемврийския. На 5/14/2021 е последната търговска сесия за Юлския контракт.

Какво ще се случи ако сме дълги 1 Юлски контракт и направим т.нар. “roll-over” на 7/14/2021? Ще ликвидираме текущата дълга позиция, отваряйки нова такава при Септемврийския контракт. Т.е. ликвидираме (в случая продаваме) 1 контракт на 645 и купуваме нов на 654.25. На практика не се променя нищо, като от това наше действие не генерираме нито печалба, нито загуба.

Въпреки това, ако тестваме дадена стратегия без да направим необходимото напасваме, то можем да получим резултати, които нямат общо с реалността. Например купуваме на 7/12/2021 за 635 и затваряме на 7/20/2021 за 700.5. Бихме си помислили, че печалбата ни е 700.5 – 635 = 65.5 цента, но всъщност истинската печалба е:

645 – 635 = 10 (вземаме предвид т.нар. “roll-over”)
700.5 – 654.25 = 46.25
10 + 46.25 = 56.25 цента или с 9.25 цента по-малко от това, което получихме първоначално.

таблица 1
 

Справянето с този проблем на ненапаснатата информация може да стане по няколко начина. Един от най-разпространените методи е т.нар. “back-adjustment”, като такъв пример даваме в таблица 2. Методът е следният: намираме разликата между следващия и челния фючърс, в случая Сеп‘21 – Юли’21. Резултата прибавяме към всички по-стари контракти, включително Юлския. Или:

Стъпка 1: 7/14/2021 -> 654.25 – 645 = 9.25

Стъпка 2: събираме стойностите на Юли‘21 с 9.25

Така вече нямаме т.нар. „дупка“, която се получава заради разликата между цените на двата контракта.

Ако например отново купим на 7/12/2021 за 644.25, имайки предвид вече напаснатата информация и продадем на 7/20/2021 за 700.5, то резултатът ще е 56.25 цента, което отразява и истинската печалба.
 

таблица 2

Нагледно, ненапаснатата информация за пшеница CBOT за периода 2016-2021 би изглеждала както на графика 1. Тук сме сложили цените на всеки един фючърсен контракт такива каквито са. Създава се грешната илюзия, че до 2019 пазарът се намира в лек тренд нагоре и ако не се съобразим, то стратегията ни ще генерира грешни резултати.

графика 1

На графика 2  сме напаснали фючърсните контракти, чрез т.нар. “back-adjustment” метод. Припомняме, че и на двете графики става въпрос за пшеница CBOT, за периода 2016-2021.

Освен, разликата в тренда между 2016 – 2019, виждаме още нещо – ако погледнем първата графика и предположим, че сме купили 1 контракт в началото на 2016 за малко над 400 цента, то сега ще можем да го продадем за малко над 700 цента, т.е. ще генерираме печалба. Това обаче не е вярно.

Реалността е, че все едно сме купили на малко над 700 цента и след 5.5 години цената е на същите нива – т.е. не сме генерирали никаква печалба.

графика 2

 

Изводът е, че трябва да внимаваме, когато гледаме графики на т.нар. “continuous” фючърси или градим стратегия без необходимото напасване на цените. Предимството на ненапаснатата информация е, че виждаме реалните цени на фючърсните контракти, докато недостатъкът е, че както видяхме могат да подведат ако тестваме някаква стратегия. От друга страна, предимството на напаснатите цени е, че резултатите, които получаваме тествайки дадена стратегия са реални, докато недостатъкът е, че единствено цените на текущия (челен) фючърс са реалните, а всички преди него са нереални (напаснати).

Тук разгледахме само един метод  - back-adjustment. Разбира се, има и други методи, като от значение е също кога и как избираме да напаснем информацията – дали на база отворен интерес, обем или календар ден например.

Отбелязваме, че за да се тестват стратегии не е необходимо да напасваме фючърсните контракти, като вместо това могат да се разглеждат всеки един по отделно, което в определени случаи това е и най-прецизният начин. Така например, алгоритъмът който търси сезонните тенденции  разглежда всеки един контракт индивидуално.  Ако обаче тестваме дългосрочни стратегии, които изискват т.нар. “roll-over” или преминаването от единия към другия контракт, то ще е необходимо напасване.