Как ще се отрази по-малкото торене върху добивите в ЕС през 2022?

За да отговорим на нашия въпрос първо трябва да видим от каква изходна точка тръгваме като съпоставим средния добив от пшеница в ЕС от 2009 година до сега. На графиката по-долу виждаме, че ако базисната ни година е 2009 наистина имаме лек възходящ тренд, но ако решим да изберем 2015 година като базисна забелязваме, че тренда на средния добив всъщност е почти без промяна, ако не и низходящ.
Зеленият стълб за 2022, представлява трендовия добив, който нашите изчисления поставят на 6.1т/ха. Ако по някаква причина, като недостатъчна употреба на торове например, доведе до 5% спад, тогава бихме имали светло синия сценарий, в който средния добив е 5.8т/ха. Следващият, по-негативен сценарий е за 10% спад на добива до 5.5т/ха (жълт стълб) и най-негативният, но напълно възможен сценарий, е за спад с 15%, при което средния добив ще се срине до 5.2т/ха (червения стълб). Последният и най-негативен сценарий означава, че ще имаме най-ниския добив в ЕС, след 2007 година.
В предвид на бързия експорт от началото на текущия сезон и очертаващите се ниски запаси в края му, зърнените баланси на Европа определено се нуждаят от зеления сценарии, с минимум трендови добив. Всичко по-малко от него, ще налива вода в мелницата на биковете, които само до преди две седмици вилнееха на пазара, предусещайки именно някой от следващите (син, жълт или червен?) сценарий.

Горната графика все пак представя твърде опростено нещата и ако искаме да моделираме нещо по-близо до истината ще трябва да вземем предвид още А) колко важна е употребата на торове за всяка страна? и Б) да приспаднем всички понижения на добива от съответния трендови добив във всяка страна.
В долната таблица имаме общата употреба на синтетичен азотен тор в килограми на хектар, което е различно от употребата при отглеждането на пшеница, но за целите на настоящия пример е достатъчно, за да представи ситуацията в отделните държави.

Тук е мястото, където идва ключовият въпрос. Има оптимално количество азот, необходимо за постигане на оптимален добив за условията, пред които е изправена културата. Можем да приемем, че в много случаи в миналото фермерите са превишавали оптималното количество – т.е. използвали са повече тор, отколкото е необходимо, било защото е бил евтин, или поради липса на прецизност и/или, като застраховка срещу отмиването му. Поради това можем да приемем, че ще има някои/много случаи в Европа, където първите 10% спад в използването на торове да има само ограничено въздействие върху добивите.
 
Изводите, до които стигаме на база на нашите разсъждения са следните:
• Производителите на пшеница в Западна Европа биха могли да са непропорционално засегнати, защото А) зависимостта им от торове е по-голяма и Б) историческия тренд на добивите им, така или иначе вече е хоризонтален и даже намаляващ
• Фермерите в Източна Европа ще са по-малко заплашени, а имат и възходящи траектории на добивите, което като цяло подкрепя тезата за по-добре изглеждащи средни добиви в тези страни
• Това облекчава цялостното въздействие на намалените наличности на торове върху производствените оценки за ЕС като цяло, но все пак можем спокойно да очакваме 10Ммт по-малко произведена пшеница и то при „нормални“ условия за вегетация.
• По отношение на цените, ако Франция и Германия са епицентърът на спада в производството, това създава интересни пермутации от гледна точка на търговията, защото подкрепя тезата да сте дълъг МАТИФ и къс Черно море например, или пък да сте дълъг МАТИФ и къс на физически пазар. Със сигурност подкрепя и идеята да сте дълъг МАТИФ и къс СВОТ.