Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 357.25 €/мт
Царевица MATIF 307.00 €/мт
Рапица MATIF 696.50 €/мт
Пшеница CBOT 923.75 ¢/b
Царевица СВОТ 750.25 ¢/b
Соя СВОТ 1,610.75 ¢/b
Соев шрот СВОТ 432.60 $/st
Соево масло СВОТ 69.75 ¢/lb

Как ще се отрази по-малкото торене върху добивите в ЕС през 2022?

Как ще се отрази по-малкото торене върху добивите в ЕС през 2022?
За да отговорим на нашия въпрос първо трябва да видим от каква изходна точка тръгваме като съпоставим средния добив от пшеница в ЕС от 2009 година до сега. На графиката по-долу виждаме, че ако базисната ни година е 2009 наистина имаме лек възходящ тренд, но ако решим да изберем 2015 година като базисна забелязваме, че тренда на средния добив всъщност е почти без промяна, ако не и низходящ.
Зеленият стълб за 2022, представлява трендовия добив, който нашите изчисления поставят на 6.1т/ха. Ако по някаква причина, като недостатъчна употреба на торове например, доведе до 5% спад, тогава бихме имали светло синия сценарий, в който средния добив е 5.8т/ха. Следващият, по-негативен сценарий е за 10% спад на добива до 5.5т/ха (жълт стълб) и най-негативният, но напълно възможен сценарий, е за спад с 15%, при което средния добив ще се срине до 5.2т/ха (червения стълб). Последният и най-негативен сценарий означава, че ще имаме най-ниския добив в ЕС, след 2007 година.
В предвид на бързия експорт от началото на текущия сезон и очертаващите се ниски запаси в края му, зърнените баланси на Европа определено се нуждаят от зеления сценарии, с минимум трендови добив. Всичко по-малко от него, ще налива вода в мелницата на биковете, които само до преди две седмици вилнееха на пазара, предусещайки именно някой от следващите (син, жълт или червен?) сценарий.
 
Горната графика все пак представя твърде опростено нещата и ако искаме да моделираме нещо по-близо до истината ще трябва да вземем предвид още А) колко важна е употребата на торове за всяка страна? и Б) да приспаднем всички понижения на добива от съответния трендови добив във всяка страна.
В долната таблица имаме общата употреба на синтетичен азотен тор в килограми на хектар, което е различно от употребата при отглеждането на пшеница, но за целите на настоящия пример е достатъчно, за да представи ситуацията в отделните държави.
 
Тук е мястото, където идва ключовият въпрос. Има оптимално количество азот, необходимо за постигане на оптимален добив за условията, пред които е изправена културата. Можем да приемем, че в много случаи в миналото фермерите са превишавали оптималното количество – т.е. използвали са повече тор, отколкото е необходимо, било защото е бил евтин, или поради липса на прецизност и/или, като застраховка срещу отмиването му. Поради това можем да приемем, че ще има някои/много случаи в Европа, където първите 10% спад в използването на торове да има само ограничено въздействие върху добивите.
 
Изводите, до които стигаме на база на нашите разсъждения са следните:
• Производителите на пшеница в Западна Европа биха могли да са непропорционално засегнати, защото А) зависимостта им от торове е по-голяма и Б) историческия тренд на добивите им, така или иначе вече е хоризонтален и даже намаляващ
• Фермерите в Източна Европа ще са по-малко заплашени, а имат и възходящи траектории на добивите, което като цяло подкрепя тезата за по-добре изглеждащи средни добиви в тези страни
• Това облекчава цялостното въздействие на намалените наличности на торове върху производствените оценки за ЕС като цяло, но все пак можем спокойно да очакваме 10Ммт по-малко произведена пшеница и то при „нормални“ условия за вегетация.
• По отношение на цените, ако Франция и Германия са епицентърът на спада в производството, това създава интересни пермутации от гледна точка на търговията, защото подкрепя тезата да сте дълъг МАТИФ и къс Черно море например, или пък да сте дълъг МАТИФ и къс на физически пазар. Със сигурност подкрепя и идеята да сте дълъг МАТИФ и къс СВОТ.
 
Автор д-р Рори Деверал
Старши риск мениджър суровинни пазари
Rory.deverell@stonex.com
StoneX Financial Europe S.A.
 



Етикети: реколта пшеница 2022 реколта ечемик 2022 реколта царевица 2022 производство слънчоглед 2022 производство рапица цени рапица 2021 цени слънчоглед 2021 цена пшеница цена царевица

Още новини

Значението на сезонността при суровинните пазари

Значението на сезонността при суровинните пазари

Един от основните фактори, които пазарните участници следят на суровинните пазари, това е сезонността. Сезонността присъства както при земеделските суровини, така и при енергийните и дори при фондовите пазари

ТОП НОВИНИ

Copyright © 2022. All market data is provided by Barchart Solutions. Futures: at least 10 minute delayed. Information is provided 'as is' and solely for informational purposes, not for trading purposes or advice. To see all exchange delays and terms of use, please see disclaimer.