Вашият пазарен съветник

Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 198.00 €/мт
Царевица MATIF 164.75 €/мт
Рапица MATIF 371.75 €/мт
Пшеница CBOT 558.25 ¢/b
Царевица СВОТ 332.25 ¢/b
Соя СВОТ 863.25 ¢/b
Соев шрот СВОТ 293.00 $/st
Соево масло СВОТ 27.41 ¢/lb

Какво се случва на зърнените пазари по време на рецесия?

След като правителствата по света поставят под карантина градове, а САЩ забраниха всякакви полети от и до много страни на ЕС, анализаторите вече прогнозират възможна рецесия за тази година. Китай - основният двигател на икономическия растеж - е изправен пред онова, което за някои анализатори е най-голямото забавяне на растежа от десетилетия.

И така, какво влияние оказва спадът върху цените на маслодайните култури и зърното?
Да разгледаме данните от последните две икономически кризи и го сравним с потреблението. При последния икономически спад от януари 2008 г. до юни 2009 г. - който също беше един от най-тежките - соята падна от почти $16,50 за бушел ($606 за тон) до нивото от $7,76 за само четири месеца - огромен спад от 53%.
За същия период царевицата е спаднала с 55% от пиковите си стойности от $7,37 за бушел ($290 за тон) до $3,29, докато пшеницата е загубила 63% от $13,70 за бушел до 5,02. За същия период глобалното потребление на пшеница, царевица и соя всъщност нараства от 1,65 милиарда тона през 2008г. до 1,72 милиарда тона през 2009г. и до 1,77 милиарда през 2010 г. Ръст от близо 4% годишно. Това е било в момент, когато глобалният БВП е спаднал от 63,7 трилиона долара през 2008г. на 60 трилиона долара през 2009г., преди да се възстанови до 66 милиарда долара през 2010г., според данни на МВФ.

Какъв тогава е бил двигателят на спада на цените, ако не е имало забавяне на търсенето?
Два са основните фактора за това разминаване.
Първият са цените на петрола. За същия период суровия петрол си срива от $147 за барел до $33 - спад от 77%.
Сривът на петрола също има две въздействия - първо, той намали цената на производството на култури чрез по-ниски цени на горивата и второ, свали цената на бензина и дизела, което от своя страна доведе до натиск върху етанола и цените на соята и царевицата през биодизела.
Вторият фактор, който е и много по-значителен е увеличението на глобалното производство между 2009 г. и 2010 г., като производството бързо нараства с 5% от 1,7 милиарда тона през 2008г. на 1,78 милиарда милиона тона през 2009г.
 
При финансовия спад от 2001г. при който глобалният БВП спада от 33,8 трилиона долара през 2000г. на 33,6 трилиона долара през 2001г., глобалното потребление на тези три продукта нараства от 1,36 на 1,39 милиарда тона - увеличение с 2%. Цифрите отново показват, че консумацията на соя, пшеница и царевица са относително имунизирани срещу спад в икономическия растеж.
Какво се случи с цените през този период? И трите стоки са се търгували в сравнително тесен диапазон от около 20%. Съответно царевицата от $1,87 за бушел до $2,35; Пшеницата от $2,54 за бушел до $2,96 и соята от $5,30 до 4,20. Всъщност цените на суровия петрол тогава са били средно с 20% по-ниски в сравнение с 2000г, показвайки, че културите имат силна корелация с черното злато.

2020 година и Covid-19
И така, от данните можем да заключим две неща: потреблението нараства 2-3% годишно, независимо от БВП; И второ, цените на суровия петрол имат голямо влияние върху цените в селското стопанство.
Въпреки че е твърде рано да се каже, че настоящата криза няма да повлияе на потреблението, можем да кажем, че китайското потребление на соя се очаква да бъде стабилно - по-негативно очакване в сравнение с предишни рецесии – и USDA очаква само 1% увеличение на търсенето през 2019/20 година, спрямо исторически ръст от 2%. В същото време се очаква производството през 2019/20 да се увеличи в сравнение с година по-рано. А това са все мечи фактори.

И все пак, поне засега, сривът от 30% на фондовите борси и 55% спад в цените на суровия петрол от началото на годината не се отразяват толкова зле на селскостопанските пазари. Вместо това за същия период царевицата е спаднала със 7%, соята с 10%, а пшеницата с 12%. Дори фючърсите на соевото масло, които би трябвало да са най-зависими от суровия петрол са паднали само с 25%.

И така, какво е различно сега?
Една от причините може да е, че макар настоящото съотношение запаси/консумация да е на средни исторически нива, продавачите са по-щастливи да съхраняват зърно и семена повече, отколкото някога са били. Свидетелство за това е, че въпреки че се очакваше запасите да са много по-високи преди година, отколкото са сега, дори тогава цените на тези стоки бяха само с 5-10% по-ниски от сегашните нива. В допълнение, кредитът е евтин, а паричните средства са много (помагат и две правителствени схеми в САЩ) и е възможно фермерите да смятат, че това е временен момент.
И все пак все още никой не знае какво ще е въздействието на Covid-19 и предстои да се разберем какво ще е поведението на зърнените пазари. Дали ще се върнат към обичайното си положение да следват петрола или ще реагират по начин, какъвто не сме виждали в предходните икономически спадове?
 



Етикети: цени на пшеницата 2020, цени на царевицата 2020, цени на слънчогледа 2020, котировки рапица 2020, котировки ечемик 2020

Още новини

ТОП НОВИНИ