Зърнената индустрия по време на война - Основателят на АгроПортал и Зърнена Академия в интервю за Дарик Радио

В това интервю в "Агросвят" по Дарик Радио Петър Димитров, Основател на "Агропортал" и "Зърнена Академия"  излага своето виждане за пазара на зърнени и маслодайни култури в България и региона. Темите преминават през ефекта от глобалните пандемии, започналата война в Европа, новите тъвговски потоци, забраните за внос, макроикономическите фактори и какво се случва с търсенето в световен мащаб. Всичките тези фактори влияят на българския зърнобизнес и е важно да им се обърне внимание.
 

Зърнената индустрия по време на война, нови търговски потоци в Черно Море, забрани за внос и други важни въпроси...

Интервюто провежда Александра Гинева в "Агросвят" по Дарик Радио.

Разговор с Петър Димитров, Основател и Главен Анализатор на „АгроПортал“:

Добро утро на Вас и слушателите на Агросвят. И благодаря за поканата.

За хората, заети в сектора на земеделието и търговията последните 3 години са изключително трудни. Дори и за тези от нас с дълъг опит ориентацията в обстановката е истинско предизвикателство. Само в рамките на няколко години минаваме през събития, които вероятно никой един от нас не е очаквал – глобалните пандемии изглеждаха само като апокалиптиен сценарий от филм, а война в Европа е нещо, което мислехме, че сме оставили далеч назад в миналия век.
Златното десетилетие за българското зърнопроизводство приключи тази година.
Постоянният ръст на добивите, подобрените агро технологии и относително предвидимата икономическа среда ни приспаха. Потънахме в комфорта на благополучието и си мислехме, че всичко ще е все така. Този златен период помогна на бизнеса да се стабилизира, инвестира и докъдето успя да стане устойчив. Искам да отбележа, че българските фермери зърнопроизводители бяха пример за целия регион, а и на цяла Европа за ефективност и възвращаемост. Поради естеството на работата ми имам досег с пазари в цяла Европа и света и категорично смятам, че предприемчивият дух по нашите земи е сред най-силните въобще. В този смисъл смятам, че текущите предизвикателства ще ни накарат да се адаптираме.
Ако обърнем поглед към настоящето, мога да кажа, че то изглежда доста мрачно, за съжаление.
Сега функционираме в условия на покачващи се лихвени проценти, един от инструментите за овладяване на инфлацията след паричните стимули в пост пандемичната реалност.
Търговските потоци, логистиката се промениха драстично.
Макроикономическата среда вещае идването на рецесия. Да, това е най-чаканата и предизвестена рецесия, още от лятото на 2022.
Отлагането на рецесията във времето се случи по много причини.
Една от най-важните е започналата война. Но знаете ли, аз смятам че войната всъщност ускори неимоверно това, което вече беше започнало да се случва – пълната интерграцията на Молдова, Украйна,  Сърбия в общоевропейския пазар.
Най-доброто, което може да се случи на първо място -  първо от хуманитарна гледна точка разбира се - е края на военните действия. С голяма доза сигурност мога да заявя, че приключване на военните действия ще е най-доброто и за международната търговия със земеделски стоки и в частност за нас. Войната прави така, че се изкривява икономическата логика, което води до това да се появяват големи дисбаланси и оттам турболентни движения на цените и в двете посоки. За българския зърнопроизводител най-доброто нещо би било скорошно приключване на войната. Преди февруари 2022 агробизнеса в Украйна функционираше на пазарен принцип, фермерите задържаха стока, не бързаха да продават и това не позволяваше на цените да се сринат. А сега фермерите там, от страх, от несигурност, бързат да продават, каквото за произвели поради опасността дали стоката им ще се реализира, дали ще изгори при нападение, дали валутата им ще се обезцени.

За цените и световния пазар.

Разбира се, всички се питаме какво ни очаква през текущия сезон и в ежедневието основният въпрос, който обсъждаме с всички фермери и търговци, е посоката на движение на цените. За нещастие, с началото на пандемията, кристалната топка, в която оглеждахме бъдещето се счупи :) и отговорите стават все по трудни.
В северното полукълбо реколтите са вече известни. Голямата изненада този сезон е, че в условията на война повечето анализатори считаха, че ще видим драстично намаление на производството в Черноморския регион – в частност Украйна и Русия. Причини – много...

Да, точно! Липса на торове, препрати, семена…. Само че Русия произведе реколта от 91 млн пшеница, очакват се около 15 млн царевица и забележете – над 17,5-18 млн слънчоглед – абсолютен рекорд. В Украйна се случиха същите чудеса – пшеницата се очаква да е  21 млн. А в момента от жътвите на царевица и слънчоглед там можем да заключим че ще добият около 30 млн царевица и 13,4-14 млн слънчоглед.
Очевидно времето е било много благосклонно към тези две страни. Всъщност климатът през лятото донесе най-много щети за пролетниците в България и Румъния. Поглеждайки цифрите, България загуби поне 400-450 хил тона добивен потенциал в слънчогледа, Румъния е с поне същата цифра, т.е.. близо 900 хил общо за двете страни съседи. Но пък за компенсация само Русия ще произведе над 1,5 млн повече слънчоглед от миналата година.
Поглеждайки извън Черноморския регион, данните категорично не дават никакви индикации за недостиг в балансите на зърнени маслодайни култури.
Производството на соя през този сезон ще прехвърли 400 млн тона за първи път, а запасите са най-високи от сезон 2018/19.
Знаете ли, че износът на пшеница от ЕС през този сезон изостава с 25% спрямо миналия сезон?

Ами, хах, причината е, че има много по-евтини произходи, които продават по-агресивно от нас и то на по-високи цени като бяха още през лятото. Вероятно ще е любопитно за слушателите ви да научат цените на стоките на вътрешните пазари в други страни. Ако мислим, че цената на слънчогледа е ниска у нас  - ето пример – в момента в Русия тя е около 19000-20000 рубли – 185 евро ( 360 лв за тон) , пшеницата е около 115 евро ( 220 лв)  Същевременно в Украйна слънчогледът е около 230 евро ( 445 лв) и пшеницата 135 евро ( 260 лв) . Т.е. нека всеки да се прецени защо има натиск на цените и къде са най-ниски в момента?

Какво се случва с търсенето?
Консуматорите не се запасяват както обичайно за няколко месеца напред, а предпочитат покупки за най-близкия период. Поради ценова неизвестност.
Преди няколко дни една от известните аналитични агенции изнесе данни за потреблението на горива в САЩ – т.н наречените продажби на гориво на пазара на дребно ( на колонка) – и отбелязваме най-ниското търсене на гориво от 25 год насам.
Същевременно сме свидетели на засушаване в Русия и Украйна, което поставя под въпрос навременната сеитба. Но тези рискове тепърва ще се разгръщат.
Може би повечето слушатели знаят, че над 120 млн царевица по света, огромна част от палмовото масло, а и почти всичкото рапично се потребяват за биогорива. 120 млн тона царевица са 10% от световното производство, Ако си представим ,че търсенето на горива спада, какво ще стане с потребяването на биогорива? Ще се върнат ли част от тези милиони тонове зърно обратно на пазара за храна и фуражи? Какво ще стане с цените им?
Посоката на движение на цените е неясна. Това налага и много добра преценка на момента за продажба или задържане на стока. Наша основна цел е да помагаме на пазара да е информиран за събитията, да научава за всичко, което се случва навреме. Да се обучава, включително и в търговските отношения. Ние се намираме в период на развитие на зърнопроизводството, когато виждаме смяна на поколения, когато обемът на бизнеса става такъв, че не може да се управлява както допреди години. Аз много добре виждам как фермерите изпитват остра нужда от знание и въвеждане на повече корпоративни практики. Няма как да си успешен, ако се опитваш едновременно да си добър агроном, добър анализатор, счетоводител, търговец, администратор и т.н. За това трябва преценка докъде стига собствената компетентност. Това, което ние съветваме фермерите в търговската им дейност, е да имат план. Всеки иска да продаде на пика на пазара. Това не е възможно, но продавайки на части, дисциплинирано спрямо поставените цели, се постигат отлични средни продажни цени. И по-малко стрес в работата.

Темата е много трудна и комплексна и се опасявам, че цари огромно неразбиране между отделните пазарни участници. А от обществото, заето с ежедневието си , няма как да се изисква да заема позиция. Аз не виждам адекватен професионален дебат.
Връщам се назад в разговора ни, когато Ви казах, че се гордея с нашите фермери зърнопроизводители, - за предприемчивостта им, за поетите рискове, за постоянството им, за безсънните нощи. Всеки ден аз говоря с тях и зная много добре през какво преминават.
Те са основата за всичко.
Тук трябва да спомена и следните няколко факта, за които не се говори:
В последните няколко години, през златното десетилетие, в България се изгради, надгради и модернизира преработвателна индустрия на световно ниво.
Имаме най-голямата фабрика за преработка на царевица на Балканите, ситуирана в Разград. Имаме още няколко нови и развиващи се мощности за преработка на пшеница и царевица за етанол и фуражни суровини в централна и южна България.
Знаете ли, че българските мелници правят специални брашна ( например от високопротеинова пшеница, за изпичане на най-вкусните кроасани) и продават на всички околни пазари, за целия регион?
А че имаме най-съвременна фабрика за замразени тестени изделия, която е най-голямата на Балканите и най-модерната в Европа според мен и доставя продукция, произведена от българска пшеница?
Няма как да подмина и преработката на слънчоглед, разбира се:
България е световен лидер в преработката на слънчоглед за ядка – използвана в хлебопекарството, протеинови продукти, храни за животни. Това е изключително постижение.
В резултат от разширените мощности за производство на нерафинирано слънчогледово олио България е вече поставена на световната карта като надежден партньор и мащабен производител.
Мисля, много хора не си дават сметка, какви огромни репутационни ползи има нашата страна в резултат на развитието на преработвателната ни индустрия. Когато български компании участват на световните търгове за доставка на зърно, олио и ги печелят в конкуренция със световните пазарни лидери – това трябва да е радост за всички ни, всички, които работим в тази сфера. Защо? Защото в резултат на свободния пазар - невидимата ръка е направила така, че всеки работи в негласна търговска хармония – и това носи резултати. Видими.

Категорично, трябва да има такъв дебат. Аз смятам, че просто износът на суровини не е пътят, който трябва да следваме. Само до преди 10 години България беше износител номер едно на слънчоглед, което ни поставяше на риска от капризите на международните купувачи и конюнктура на пазара. Преработката – освен, че допринася за огромна добавена стойност, която остава в страната ни под формата на разполагаем доход, води и до най-важното – увеличена конкуренция. Колкото повече купувачи има – толкова по-добре за пазара и за зърнопроизводителите. Те винаги ще могат да продадат произведеното в условията на конкуренция между купувачите за тяхната стока.

Знаете ли, аз от 20 години посещавам международни изложения, конференции, на които съм участник или лектор. И винаги съм искал да си имаме наше, българско, регионално за Балканите събитие.
Самата идея да организираме такова мащабно събитие беше една наша мечта, толкова крехка, че се страхувахме да я изречем на глас. През 2016 беше първото издание и оттогава Зърнена Академия е институция. Всички го чакаме с огромно нетърпение в края на всеки октомври. Това е място, на което можете да видите анализатори от световна величина. Можете да зададете въпроси, на които търсите отговори. Да направите нови контакти с партньори, да се видите с колеги.
Спомням си първата ни година… ами имаше много искрено развълнувани хора, да не кажа просълзени. Колеги, които не са се виждали от 10-тина години или са се чували само по телефона. Емоцията и цялостното изживяване са такива, че трябва да сте при нас, за да го усетите.
Тази година не изневеряваме на нашия стил да имаме супер интересни лектори. Ще имаме, както обичайно гост презентатори от Европа, региона, Черноморския регион – от първо лице ще чуем какво се случва на техните пазари.
Колкото и далечни да ни се струват Северна и Южна Америка, Азия или Австралия – повярвайте ми – ние сме част от глобалния пазар.
Поканили сме представители на компании от Балканите – да видим как Турция успява да извлича търговски ползи от всяка ситуация. Как Румъния се справя с огромния приток на стока през зърнения хъб – пристанище Констанца. В последните години този пристанищен град просто разцъфтя икономически, привлече огромни инвестиции в инфраструктура. Сърбия е също много важен търговски партньор в региона и набира скорост в търговията след 2 год на лоши реколти.
Ще имаме специални гости, които да говорят за пазара на торове – изключително важно. За логистика и транспорт по море, за аспектите на международното право и търговия.
Аз обаче най-много си чакам дискусионния панел, който сме фиксирали с тема „ Големият разговор за българския агробизнес.“ Ще участват 6 от най-видните професионалисти в сектора – асоциацията на зърнопроизводителите, на преработвателите, на фуражните заводи, мелничари, на животновъдите и големите търговските компании.
За първи път ще има платформа, на която всеки ще може да демонстрира интереса на конкретния бизнес модел, да се намери общия интерес.. Истината е, че никой не може без другите участници на пазара. Всеки има своята роля. Успехът ни като нация се гради на такова разбиране.
Иска ми се това послание да стигне до Вашите слушатели. Заповядайте на събитието, то е за всички, които мислят за бъдещето.

Зърнена Академия ще се проведе на 26 октомври, четвъртък. Останаха двайсетина дни и го чакаме с нетърпение. В град Варна ще бъде. Много лесно ще ни намерите, имаме уеб страница. Така или иначе целият пазар говори за това. Очакваме ви!

Можете да слушате цялото интервю на страницата на Дарик Радио.