Защо да (не) хеджираме?

Множество са неизвестните, които могат да повлияят на търсенето и предлагането на суровини като пшеница, царевица, соя или рапица. Някои от тях:

• Метеорологичната обстановка в Северна и Южна Америка, в Черноморския регион и Европа – влияние върху производствения потенциал на земеделските култури
• Геополитика – преразпределение на търговските потоци
• Енергийни суровини – връзката между петрола, етанола, биогоривата, природния газ и торовете
• Намеса на правителствата – експортни мита и квоти
• Макроикономическа обстановка – инфлация, фондови пазари и спекула, политика на САЩ, решенията на Федералния резерв
• Изцяло непредвидими събития – Ковид-19 и икономическите последствия от него

Ако раздробим горните примери, можем да получим още разклонения, които лесно биха ни объркали още повече. Дори ако си представим, че имаме цялата информация в момента, възниква въпросът върху кое ще поставим по-голяма тежест, особено когато сигналите са разнопосочни?

Единият от вариантите да се преборим с подобна несигурност (нека сме откровени – никой няма кристална топка) е да използваме инструментите за минимизиране на риска, които ни се предлагат, т.е. да хеджираме с фючърси и/или опции.

А какво всъщност означава да хеджираме? Пример от гледна точка на земеделеца:

• През юли/август очакваме реколта от 5000 тона пшеница -> цената на MATIF септември в момента е 250 евро/тон и ни се струва достатъчно добра -> продаваме 5000 тона пшеница за 250 евро/тон на MATIF
  • 1 Август е – цената е паднала до 220 евро/тон -> късата ни позиция на MATIF компенсира загубата от 30 евро/тон на физическия пазар, т.е. крайната цена която ще получим си е отново 250 евро/тон
  • 1 Август е – цената е скочила до 280 евро/тон -> печалбата на физическия пазар компенсира загубата от 30 евро/тон на MATIF, т.е. крайната цена която ще получим си е отново 250 евро/тон

И в двата случая цената, която накрая получаваме е 250 евро/тон. В първия вариант, когато цената е паднала с 30 евро/тон, ние въпреки всичко постигаме цена от 250 евро/тон. Във втория вариант обаче, когато цената е скочила с 30 евро/тон, отново постигаме крайна цена от 250 евро/тон, но сме изпуснали допълнителни 30 евро/тон печалба.

Защо да (не) хеджираме?

• можем да минимизираме риска от това цените да тръгнат не в наша полза, ставайки по-малко уязвими от множеството неизвестни фактори за които споменахме. Това ни дава възможност да планираме по-лесно бъдещия ни поток от парични средства и да се концентрираме върху управлението на бизнеса.
• не сме обвързани с договор към някого, както когато сключваме форуърдни сделки, а сами избираме на кого и кога да продадем стоката (или купим ако сме консуматори), когато този момент настъпи
• можем да се възползваме от промяната в т.нар. базис или разликата между физическата цена и тази на фючърсните пазари
• фючърсите и опциите ни дават възможност да сме гъвкави в избора на риск мениджмънт стратегия
• същевременно обаче нулирайки целия риск, нулираме и всички възможностите за печалба
• при неправилно позициониране може да се стигне до т.нар. „margin call“ и хеджирането всъщност повече да ни навреди, отколкото да работи в наша полза
• в определени случай, и по конкретно при опциите, би било трудно да се примирим с премията, която е необходимо да заплатим

Въпреки че в България фючърсите и опциите все още не са толкова популярни, виждаме положителна тенденция, като интересът към тези инструменти става по-голям, както от по-големи така и по-малки земеделци, преработватели и търговци.
 
Ако и Вие проявявате интерес да научите повече за тях, не се колебайте да се свържете с нас като ни пишете на:
office@agroportal.bg