ЕК обмисля преразглеждане на безмитния внос от Украйна

Европейската комисия обмисля преразглеждането на специалното премахване на всички мита и квоти върху износа на украински селскостопански стоки през следващите седмици след оплаквания от страни членки, че напливът на селскостопански стоки поставя фермерите в ЕС в неравностойно положение.
Одобрена за рекордно кратко време от ЕК, текущата едногодишна схема за временна либерализация на търговията, която включва премахване на тарифи и квоти върху вноса на селскостопански стоки от Украйна предстои да бъде преразгледана през юни 2023 г. Инициативата, която беше въведена през май 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна, включва мерки за подпомагане на последната да изнася селскостопански стоки по всички възможни маршрути. Но „нарастващия натиск“ от страна на държавите-членки кара комисията да се мобилизира, за да преразгледа това споразумение. Почти една година след началото на войната мерките се оказват успешни: през декември общо 3 Мт зърно са изнесени по „коридорите за солидарност“ според данни на ЕК.
Този успех обаче се оказва нож с две остриета, тъй като значителният приток на зърно предизвиква напрежение в съседните държави от ЕС. Засегнатите страни подчертават необходимостта от справяне с отрицателното въздействие на вноса от Украйна и въздействието върху конкурентоспособността на техните фермери, като някои призовават за компенсации. Те също така изразяват подкрепа за идеята за преразглеждане на митническото споразумение за някои зърнени култури, внесени от Украйна, особено по отношение на проверките за санитарни и фитосанитарни мерки, подчертавайки потенциалния риск от внос на замърсени зърна.
От ЕК подчертават важността на европейската солидарност, но и признават, че това споразумение представлява „предизвикателство за нашите фермери“.
Като възможно решение на проблема се обмисля идеята за използване на кризисния резерв на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) за подпомагане на фермери в страни, които се борят с притока на зърно от съседна Украйна. Кризисният резерв е с фонд от 450 млн евро, който може да се използва за финансиране на извънредни мерки за противодействие на смущенията на пазара, засягащи производството или дистрибуцията, но за активирането й е необходимо съгласието на всички министри на земеделието в ЕС. Нагласите обаче са разнопосочни. Редица страни – включително Финландия, Латвия, Унгария, Естония и Чехия – приветстват активирането на резерва „възможно най-скоро“. Междувременно Словакия заявява, че е отворена към идеята, но тя трябва да бъде внимателно обмислена. Други обаче изразяват своята съпротива срещу идеята, включително Франция, Холандия и Дания, докато Италия остава „скептична“, а Малта изразява опасения, че сумата е недостатъчна за предизвикателството.
От своя страна представител на Комисията съветва държавите-членки да действат с повишено внимание, отбелязвайки, че все още е началото на годината и страните от ЕС трябва да бъдат „внимателни и да оставят достатъчно ресурси за останалата част от годината за потенциални проблеми.