Големият зърнен грабеж през 1972

Чудесен пример за силите на търсене и предлагане е „Големият зърнен грабеж“  през 1972. Нищо подозиращите Съединени Щати се договарят със СССР за отпускане на кредит на стойност 750 млн. долара, с който Съветският съюз да купува американско зърно. Срокът на кредита е бил за 3 години, но СССР само за месец успява да изхарчи всичките 750 млн. долара. Големият проблем все още не се е появил, като тогавашният представител на USDA Ърл Буц е вярвал, че СССР просто купува толкова много суровина за животновъдния сектор. Смята се, че до септември 1972, Съветският съюз вече е похарчил 1 млрд. долара, за да се снабди със зърно. Така за кратко време СССР успява да закупи целият излишък на пшеница в САЩ.

Всъщност реалността е била, че през този период ситуацията с реколтите пшеница в СССР е била ужасяващо лоша. Основната причина са били екстремните жеги, които всъщност са обгърнали цяла Европа тогава. Това в комбинация с непродуктивността на Съветския съюз (въпреки големият работнически ресурс и огромни площи) е гарантирало катастрофални последствия. И все пак СССР успява да си набави зърнените суровини на изключително добри цени, които обаче не остават за дълго такива. Скоро след това, поради липсата на достатъчно предлагане цените на зърното достигат рекордно високи нива, като за първите 6 месеца на 1973 цените в хранителния сектор се покачват с 50%.

Седмици след като сделката между САЩ и СССР е сключена през 1972 е пуснат сателитът Landsat 1, чиято цел е била да наблюдава Земята. Именно той загатва за лошата ситуация с реколтите в Съветския съюз и ако пускането му е било няколко месеца по-рано, то най-вероятно нямаше да се стигне до тази сделка, която е коствала големи разходи на САЩ, поради избора им да субсидират покупката вместо да оставят пазарът сам да си свърши работата.