Казахстан все по-ясно насочва зърнения си сектор към преработка и продукти с по-висока добавена стойност. Логистичните ограничения, конкуренцията с Русия и нарастващото търсене от Китай ускоряват тази трансформация.
Бразилските производители са изправени пред по-високи разходи за торове, свити маржове и забавяне на аграрния растеж, докато САЩ разполагат с по-силна защита.
AMIS очаква спад в световното производство на пшеница и царевица през 2026/27, но рекорд при соята на фона на смесени посевни условия и високи разходи за фермерите.
Световните цени на храните останаха почти без промяна през май, но зад общата стабилност се открои ясно поскъпване при зърнените култури и спад при растителните масла.
Площите с пролетна пшеница в Русия може да се окажат най-ниски от десетилетия, след като дъждове забавиха сеитбата, а фермерите преминават към маслодайни култури.
Проливни дъждове по време на жътвата в Китай понижиха качеството на част от пшеницата и може да подкрепят вноса на зърно за мелниците по-късно през годината.
Мароко възнамерява да отвори пазара си за вносна пшеница от август. След загубата на този пазар през 2025/26 перспективите пред България се подобряват.
Очаква се по-висока реколта от пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица през 2026 г., докато производството и износът на соя могат леко да намалеят.
Анализатори прогнозират, че вносът на пшеница в Бразилия може да надхвърли 8 млн. тона през 2026/27 г., като страната увеличава покупките от доставчици извън Меркосур, включително Русия и САЩ.
Европейската комисия ревизира надолу балансите си за основните зърнени култури в ЕС през сезон 2026/27, докато при маслодайните култури прогнозите бяха леко повишени спрямо априлската оценка.
Беларус прогнозира исторически рекорд при рапицата през 2026 г., като реколтата може да достигне 1,1 млн. тона след увеличение както на площите, така и на добивите.