MATIF върна надеждата за по-добри цени на пшеницата

След седмици на натиск от очакванията за голяма реколта в Европа и Черноморския регион, пазарът на пшеница най-сетне получи по-силен импулс нагоре. В петък MATIF поскъпна с над 11 евро и затвори на 216,25 €/т, достигайки най-високото си ниво от 51 дни.

Основният импулс дойде от опасенията за временно ограничаване на корабоплаването през Азовско море и Донско-Азовския канал след украински атаки срещу руски плавателни съдове. Новината изненада пазар, който доскоро беше фокусиран основно върху голямото предлагане и натиска върху цените. Напрежението в Черно море се засили допълнително след новите атаки срещу украинска пристанищна инфраструктура. Kernel Holding съобщи, че временно спира операциите в своите съоръжения в Черноморск, след като те са били сериозно повредени при руски ракетни и дронови удари между 10 и 12 юли. Засегнати са мощности за съхранение и претоварване на зърно, слънчогледово масло и шрот, а срокът за възстановяване на работата остава неясен. Компанията определи атаките като едни от най-тежките срещу нейните пристанищни активи през последните години.

Тези събития увеличават риска за износа от Черноморския регион и създават възможност част от търсенето да се пренасочи към България и Румъния. При по-продължителни затруднения за доставките от Русия и Украйна двете страни могат да се превърнат в алтернативни източници за изпълнение на част от сделките, което би подкрепило местните цени.

Колко дълго ще се запази геополитическата премия обаче остава трудно да се прецени. Напрежението може да отслабне бързо, но може и да се задържи значително по-дълго. За фермерите предстоящото покачване на местния пазар може да създаде добра възможност за фиксиране на част от продажбите. Цените могат да продължат нагоре, но при толкова несигурна геополитическа обстановка е разумно да се прецени внимателно колко дълго да се изчаква.

На този фон жътвата на пшеница в България напредна осезаемо през последната седмица, но продължава да се движи по-бавно както спрямо миналия сезон, така и спрямо обичайния темп за този период. Към 11 юли са прибрани 35% от площите с пшеница, спрямо 14% седмица по-рано. Това означава увеличение от 21 процентни пункта само за седмица, но кампанията остава с 26 пункта зад миналогодишното ниво и с 19 пункта под средното за последните пет години.

Една от основните причини за по-бавната работа са честите валежи, които периодично спират комбайните. Дъждовете са добре дошли за царевицата и слънчогледа, но при пшеницата увеличават притесненията около качеството на все още неприбраната реколта.

От гледна точка на добивите сигналите от полето засега са много добри. На редица места фермери съобщават за резултати над 9 т/ха, което потвърждава високия производствен потенциал на реколтата. Разликите между отделните полета обаче остават значителни и до голяма степен зависят от приложената технология и торенето. При площите без торене или с недостатъчно подхранване добивите очаквано са по-ниски. В Североизточна България земеделци съобщават за около 6 до 6,5 т/ха при полета без торене, което също остава сравнително добър резултат.

По-големият проблем засега е качеството. Пшеницата остава предимно с фуражни показатели, въпреки че с напредването на жътвата се отчита известно подобрение при протеина. Повечето коментари обаче продължават да са за стойности под 11,5%, а хектолитровата маса след валежите често е около 76 кг/хл. Това означава, че България вероятно ще разполага с по-голям обем фуражна пшеница за износ през този сезон. Подобна промяна може да се отрази и върху географията на търговията, с по-голямо значение на пазари като Испания и част от Азия, където търсенето на фуражно зърно е по-силно.