Торове: все по-голямо перо в разходите на българския фермер

Торовете отново са на фокус, след като нови предвидени санкции от ЕС срещу Русия таргетират вноса на торове от Русия и Беларус. В предложението, което ще бъде гласувано утре, 22 май, се предвиждат допълнителни мита върху азотните и фосфатни торове, които се внасят от споменатите страни. Предлага се митото да се увеличи от 40-45 EUR/т през 2025/26 до 430 EUR/т през 2028г. Целта на въведената мярка е да се намалят приходите на Русия и да се подкрепят европейските производителите на торове, но критици се притесняват от последствията върху земеделския сектор – по-високи разходи за фермери, инфлация при храните, загуба на конкурентоспособност и тн. През 2024г на Русия се пада близо ¼ от целия внос на торове в ЕС, а новите мита могат да доведат до рязко увеличение на цените, като малките фермерите ще усетят това най-силно.

На този фон, редица организации се обявиха против тези мерки, включително и Copa-Cogeca (гласът на фермерите и кооперативите в Европа). „Въпреки че разбираме политическия контекст, решението да се продължи напред без корекции, алтернативни планове и/или подходяща оценка на въздействието е дълбоко обезпокоително за селското стопанство на ЕС.“, се казва в изявление на Copa-Cogeca в социалната медия X.
 

Обръщайки поглед към ситуацията в България, ясно се вижда, че торовете стават все по-недостъпни за българския фермер в сравнение с цената на произведеното зърно. Цените на пшеницата и царевицата сега се движат около нивата от 2020г, докато цените на торовете са значително по-високи, а някои до тройно по-скъпи.
 
Българският пазар е силно нитратен и основно се употребява амониев нитрат (AN), като има тенденция да се увеличава делът на уреята (карбамид) с всяка изминала година. Затова по-долу в таблицата сравняваме достъпността на АN и уреята за производителите на пшеница, и AN и DAP (диамониев фосфат) за царевицата, използвайки много опростен индекс за достъпност на торовете, който се пресмята като съотношение между цената на зърното върху цената на съответния вид тор. Както се вижда индексът, който рязко се влошава след започване на войната между Русия и Украйна, през следващите периоди е започнал да се подобрява (по-висок индекс означава по-достъпни торове), но този сезон отново се понижава. За разлика от нитратните торове, при фосфатите се наблюдава постепенно понижаване на индекса, което се дължи на все по-високите цени на DAP, който е близо три пъти по-скъп спрямо нивата от 2020г. В допълнение към влошаващия се индекс, фермерите в страната прибраха най-лошата царевична реколта от десетилетие през 2024г, което рефлектира негативно върху тяхната рентабилност.

Ако новият пакет от санкции бъде приет в този си вид, неизбежно цените на торовете ще се повишат, понижавайки индекса на достъпност, който и без това през текущата година отчита спад. Това ще доведе до увеличение на тежестта върху фермерите, особено малките. Вариантът цените на зърната да успеят да догонят ръста на торовете не е обнадеждаващ, с оглед на текущите перспективи за очаквана рекордна глобална зърнена реколта през новия сезон.