С близо 1/3 спадат цените на зърната в България за 1 година

Изминалата година определено беше доста волатилна и несигурна за участниците на зърнените пазари. За съжаление на фермерите глобалните зърнени пазари останаха под натиск и през 2023г, също както и първата седмица на 2024г. След резкия скок през първата половина на 2022 поради войната между Украйна и Русия, основни производители на зърно и първенци в производството на слънчоглед, пазарите свикнаха с новата динамика и цените се сринаха до предвоенни нива. Допълнителен натиск оказа и очакваната глобална рецесия, която така и не се показа, но продължава да потиска настроенията.
Като малка страна, България може единствено да реагира на световните тенденции и няма капацитета да им влияе. Поради това и тук цените следваха световните, въпреки трудностите и предизвикателствата, с които местните производители се бориха.

Цените на пшеницата изгубиха 28% от стойността си към 8 януари 2024 спрямо година по-рано. Днес тон хлебна пшеница на ДАП пристанище струва 407 лв/т спрямо 567лв/т точно преди година или 160лв/т по-малко. Подобна е и ситуацията при фуражната, която поевтинява с 33% до 375лв/т. Разликата между хлебната и фуражната пшеница обаче се увеличава спрямо година по-рано. От 5 лв/т през януари 2023, сега фуражната пшеница се търгува с отстъпка от 32лв/т спрямо хлебната. Дъждовете преди жътвата доведоха до спад на качеството на реколтата, като през 2023г едва 48.7% от произведената пшеница или 3,209Мт имат качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. За сравнение през 2022г 66.3% от пшеницата е била хлебна.
Царевицата губи 31% за разглеждания период от 525 на 360лв/т днес. Ечемикът губи близо 37.5% за година и днес се търгува на 322лв/т макар и номинално. С 30% спадат и цените на рапицата до 753лв/т на ДАП Варна/Бургас. Слънчогледът изтрива 27% от стойността си спрямо предходната година и днес се търгува на 750лв/т на пристанище. Забрана за внос на зърно от Украйна въведена през май също не доведе до увеличение в ценовите нива, противно на очакванията на някои фермери.
 
Въпреки по-слабите добиви в България поради сушата тази година, цените на слънчогледа и царевицата не намират сили за покачване и следват регионалните и световни пазари, потвърждавайки още веднъж обвързаността на глобалните зърнени пазари и как българските фермерите могат само да реагират, но не и да влияят на световните тенденции. Изглежда през 2024г единственият ход на фермера е да намери начини и намали себестойността на производството за да остане конкурентоспособен и рентабилен.