Производителността на есенниците в България през 2025г варира значително в различните региони. Докато някои райони се възползваха от благоприятните условия, други се сблъскаха с предизвикателства, които повлияха на добивите и качеството.
Пшеницата се очертава като най-силно представяща се култура в Североизточна България, където стабилната почвена влажност и меките пролетни температури създадоха идеални условия за растеж. Въпреки това, общото качество на реколтата е доста смесена. Според анализи на SGS, теглото на 1000 зърна варира между 32 до 58 грама, а делът на спаружените зърна е средно 10%, като достига 30-40% в сухи парцели, засегнати от априлските слани и ранната лятна суша. Централна и Южна България са особено силно засегнати, като сортът пшеница
Авеню се представя по-слабо в тези региони. Известен с потенциала си за добив при меки условия, Авенюто се оказва по-уязвим към неблагоприятните метеорологични условия, с повече спаружени зърна.
От направени 150 анализа,
хектолитърът за 2025г е средно 78.85 kg/hl(мин 72.6/ мах 84.3) при 79.12 през 2024г. Има двойно покачване в дела на спаружените зърна – от 1.06% през 2024 на 2.22% (мин 0.25 / мах 10.91) този сезон.
Влажността е оценена на 10%, при 10.79% през 2024г. Съдържанието на
протеин е средно 12.85% (мин 10.4 / мах 16.6), като отчита лек спад спрямо предходния сезон, когато протеинът е бил 13.03%. Глутенът е 25.13% - също под нивата от 2024, както и W, който спада от 251 през 2024 на 208.44 сега.
Графика: Качествени показатели при пшеницата в България. Източник - SGS.
При
ечемика хектолитърът през 2025г е 67.53 kg/hl при 67.09 през 2024г. Влажността на зърното е с близо процент надолу спрямо 2024г и достига 10.21%. Делът на спаружените зърна при ечемика също е по-висок спрямо 2024г като се покачват от 2.55% на 3.34%. Броят на анализите обаче е сравнително малък и е рано да се правят заключения за цялата реколта.
Рапицата претърпя значителни затруднения поради априлската слана, която наруши цъфтежа и доведе до неравномерно развитие. В някои случаи хибридите инициираха втори цъфтеж, което доведе до асинхронно узряване. Слабо установените полета бяха особено засегнати. Но вероятно точно този втори цъфтеж доведе до сравнително по-високите добиви в някои полета тази година. Има и по-малко примеси, които са около 1.38% този сезон при 1.63% през 2024г.
А
масленото съдържание в семената тази година е сравнително по-високо от 2024г и се оценява на 44.25%(мин 38.8 / мах 49.9) при 42.79% преди година. Нашето наблюдение също показва по-висока масленост, което променя стратегиите на консуматорите за това как изкупуват семена от фермерите.