Месец преди началото на новия сезон,
износът на пшеница от България достига нов абсолютен рекорд. От началото на сезона до сега от страната са изнесени малко над 5.7Ммт пшеница, което е с около 0.4 Ммт повече от износа за същия период на предходния сезон, който беше рекорден до този момент. Спрямо средното износът е с 1.5 Ммт повече. Нещо повече – обемът на износа текущо е по-голям от целия износ за предходния рекорден сезон, когато са отчетени 5.66Ммт, а има още месец до края на сезона, с което разликата само ще се увеличава.
Износът към трети страни достига 4.5 Ммт, докато продажбите към европейските страни са около 1.2Ммт. За сравнение преди година износът към трети страни е бил малко под 3.9Ммт, а към ЕС – 1.4Ммт. Така
България изпреварва гиганта Франция по износ към трети страни, където прогнозите са износът да достигне едва 3.2Ммт в края на сезона – 70% спад спрямо предходния сезон поради по-малката реколта и лоши дипломатически отношения с Алжир, основен купувач на френска пшеница.
На този фон България засили износа към Алжир, като обемите надхвърлят 2.5Ммт (
44% от целия износ) от началото на сезона, при малко над 1Ммт за същия период година по-рано (увеличение от 2.5 пъти). На второ място е Египет с близо 0.5 Ммт (0.34Ммт през 2024),следвана от Мароко с 0.47Ммт (0.12Ммт), Испания с 0.4 Ммт (0.9 Ммт) и Гърция с 0.37Ммт (0.31Ммт).
От челната петорка отпадат страни като Индонезия, Южна Корея, Тайланд, а се увеличават количествата към традиционните купувачи на пшеница от Франция.
От една страна износът към Алжир породи
постоянство в износа през месеците и осигури
прилични цени за износителите, но от друга станахме и
твърде зависими. Секторът сякаш свикна с тази спецификация и начин на работа. Какво ще правим следващия сезон, когато Франция няма да има катастрофална реколта и може да се конкурира лесно на алжирския пазар? Ще пращаме зърното по-далеч… и по-евтино?