Продажба на ечемик по жътва: колко струва жътвеният натиск?

След началото на юни пазарът на ечемик в България традиционно навлиза в един от най-чувствителните си периоди. Ечемикът се жъне първи, а голяма част от стопаните често имат нужда от свежи средства още в началото на кампанията. Това прави културата една от първите, които излизат на пазара, за да осигурят ликвидност, да освободят складове и да подпомогнат финансирането на останалите дейности около жътвата.

Тази динамика обаче увеличава рязко предлагането в кратък период и поставя цените под натиск. Купувачите обикновено изчакват да видят реалните добиви, качеството и темпа на прибиране, докато фермерите, които нямат достатъчно складов капацитет, често трябва да продадат бързо. Така юни и юли се превръщат в периода, в който цената на ечемика в България най-често достига най-ниските си нива за сезона.

Натискът е още по-силен при продажбите от място. Около жътва транспортът е скъп, недостатъчен и труден за организиране, а много производители предпочитат купувачът или търговецът да поеме извозването на зърното. Това директно се калкулира в цената. Ако ДАП цената изглежда по-висока, цената от място често е значително по-ниска, защото в нея вече се включват транспортът, логистичният риск и нуждата стоката да бъде прибрана веднага. Именно затова около жътва цените остават най-чувствителни и често най-ниски.

За по-чиста картина е логично сравнението да започне след 1 юни 2023 г., тъй като предходният период беше силно изкривен от войната в Украйна и резките промени в търговските потоци в Черноморския регион. След тази дата вече се вижда по-нормална сезонна логика. През 2024 г. ечемикът ДАП Варна пада до около 153 €/т в края на юни, след което през есента достига над 180 €/т, а максимумът за втората половина на годината е около 187 €/т през октомври. През 2025 г. моделът се повтаря още по-ясно: дъното е около 159 €/т в края на юни, но до декември цената се покачва до почти 197 €/т.

Тази година пазарът отново започва жътвения период под натиск, но от по-висока база спрямо предходните две кампании. Към 25 юни 2026 г. ечемикът ДАП Варна е около 170 €/т, след като в началото на месеца е бил близо до 179 €/т. Средната цена за периода 1-25 юни е около 174 €/т, което е над нивата за същия период през 2024 и 2025 г., но все още далеч под пиковете, наблюдавани след активната жътва през последните два сезона.

Според нас не е изключено цената да спадне още, преди да започне ново възстановяване. Ако предлагането се концентрира в кратък период, а транспортът остане скъп и недостатъчен, натискът върху цените от място може да се запази и през юли. Това е особено важно за фермерите без складове, които нямат възможност да изчакат по-добър пазарен момент.

Последните две години обаче показват не само спад по време на жътва, но и ясно възстановяване след това. През 2024 г. средната цена за юни-юли е около 162 €/т, докато през август-декември се повишава до приблизително 177 €/т. През 2025 г. средната цена за юни-юли е около 168 €/т, а през август-декември вече достига близо 188 €/т. Това означава, че пазарът е възнаграждавал задържането на стока след първоначалния жътвен натиск, особено когато наличностите започнат да се концентрират при по-малко продавачи, а търсенето от фуражния и износния сегмент стане по-активно.

На практика тази разлика в момента на продажба може да има сериозно отражение върху приходите. При вече посочените жътвени дъна и последвалите по-високи нива през 2024 и 2025 г. разликата е съответно около 34 €/т и 38 €/т. При реализация на 5 000 тона това означава приблизително 170 000 евро през 2024 г. и около 190 000 евро през 2025 г. Дори при по-консервативно сравнение между средните цени за юни-юли и август-декември, ефектът остава значителен: около 15 €/т, или 75 000 евро през 2024 г., и около 20 €/т, или 100 000 евро през 2025 г. при същия обем.

MATIF пшеницата остава важен ориентир за общите настроения на международните пазари, тъй като ечемикът няма собствен ликвиден фючърсен пазар. Връзката обаче не е механична. Ечемикът често следва посоката при пшеницата, но локалните фактори в България, предлагане, качество, транспорт, пристанищно търсене и конкуренция от Черноморския регион, могат временно да повлияят на цената много по-силно. През юни 2026 г. разликата между ечемика ДАП Варна и MATIF пшеницата остава значителна, около 38 €/т към 25 юни, което показва, че българският ечемик все още е под силен локален жътвен натиск.

Оттук нататък ключовият въпрос не е само дали ечемикът ще поевтинее още през жътвата, а колко дълго фермерите ще продават активно на тези нива. Ако купувачите останат предпазливи, транспортът продължи да е труден, а производителите без складове бъдат принудени да освобождават стока веднага, цените може да останат под натиск и през юли. Но ако се повтори моделът от 2024 и 2025 г., именно зоната около края на юни и началото на юли може да се окаже най-ниската част от сезонната крива, преди пазарът постепенно да започне да връща част от загубеното през август, септември и есента. Факторите са много обаче - при една по-силна реколта от царевица тази година или по-висок дял на фуражната пшеница в Черноморския регион, възстановяването при ечемика по-трудно ще последва сценария от предходните години. 

За по-добра реализация през сезона стопаните могат да обмислят поетапна продажба на зърното, на няколко части през годината, вместо да разчитат на един-единствен момент за сделка. Така рискът от продажба в най-слабия ценови прозорец намалява, а крайната реализация може да се доближи до по-балансирана средна цена за сезона. Този подход не гарантира улавяне на пиковете, но често е по-практичен от опитите да се изчака „най-високата“ цена на пазара.