Позиция на НАЗ относно прилагането на Схемата за преразпределителното плащане

Позиция на НАЗ относно прилагането на Схемата за преразпределителното плащане

В допълнение на становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите относно готвените промени в няколко ключови за земеделския сектор наредби и с оглед на публикувания на 25.02.2014 г. от страна на МЗХ Анализ на потенциалния ефект от прилагането в България на схема за преразпределитено плащане през 2014 г., НАЗ изпрати днес в МЗХ официалната си позиция за прилагането на Схемата за ПРП.

КОМЕНТАРИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА НАЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНОТО ПЛАЩАНЕ ПРЕЗ 2014г.

Националната асоциация на зърнопроизводителите изказва принципната си подкрепа за прилагане на Схемата за преразпределителното плащане, като инструмент за допълнително стимулиране на малките и средните земеделски стопанства. НАЗ би подкрепила всеки инструмент, който би оказал положителен ефект върху реалните български земеделски производители и особено върху тези от застрашени селскостопански отрасли, стига да се покриват условията за изсветляване на икономиката в сектора и да се постига реално увеличение на брутния селскостопански продукт.

Във връзка с прилагането на Схемата за преразпределителното плащане НАЗ изказва следните притеснения:

1)      Съществува опасност от разделяне на земеделски стопанства и нарояване на бенефициентите, които се възползват от ПРП, без реално да произвеждат продукция. Това неминуемо ще доведе до изкривяване на ПРП и ще намали благотворния ефект на схемата върху малките и средните земеделски производители, тъй като преференциалната ставка за първите 30 ха ще се редуцира. Съгласно Регламент 1310/2013г. държавите членки трябва да гарантират, че не се дава предимство по Схемата за ПРП на земеделски стопани, за които е установено, че след 18 октомври 2011г. са разделили стопанството си (чл.125а, т.6);

2)      Съществува опасност от стимулиране и включване на нереални земеделски производители в Схемата за преразпределителното плащане и увеличаване на сивата икономика в сектора;

3)      Съществува опасност от оказване на натиск върху земеделските производители от страна на собствениците на земеделски земи за повишаване на рентните плащания и опасност от неспазване на подписани договорни отношения. Повишаването на рентата би обезсмислило и ограничило положителния ефект на Схемата за ПРП върху дребните и средните земеделски производители.

С оглед на горепосочените опасения НАЗ отправя към МЗХ следните предложения за избягване опорочаването на Схемата за ПРП:

1)      Схемата за ПРП да се прилага с две различни ставки за първите хектари. Първата ставка да бъде по-ниска и да обхваща първите 5 ха, а втората ставка да бъде по-висока и да обхваща първите хектари над 5 до 30 ха. По този начин ще се стимулира пазарното ориентиране и развитието на стопанствата в сегмента 5 – 30 ха, които по данни на Евростат за 2010г. в България са 5.5% от стопанствата, а в ЕС – 21.5%. От друга страна стопанствата до 5ха ще бъдат обхванати от Схемата за малките стопанства без да бъдат подлагани на засиления контрол по схемата на СЕПП и ПРП, прилаган от компетентните органи;

2)      Възможно е да се въведе референтна година или референтен период и само бенефициентите по СЕПП от тази година или период да имат право на подпомагане по Схемата за ПРП. Това, обаче, би означавало дискриминиране на новорегистриращите се млади фермери, които от своя страна са уязвима група земеделски производители. В тази връзка, може би е по-удачно упражняване на специфичен контрол от компетентните орани на новорегистрираните УРН в ИСАК, които са потенциални бенефициенти по Схемата за ПРП, чрез проверки за свързаност, в това число родствена свързаност и свързаност по смисъла на Търговския закон. Проверките за свързаност могат да бъдат насочени към установяване на бенефициентите, които са заявявали през последните три години площите, с които кандидатства новорегистрираният потенциален бенефициент по Схемата за ПРП;

3)      Бенефициентите по Схемата за ПРП да доказват техническата способност на стопанствата си за обработване на земята, която заявяват по СЕПП – тук се включва предоставяне на талони за регистрирана селскостопанска техника и/или фактури за извършени услуги, и фактури за закупени консумативи (семена, торове, препарати и др.);

4)      Като мярка за изсветляване на земеделския сектор да се въведе задължителна проверка в Националната агенция за приходите (НАП) относно съответствие на декларираните приходи и данни от страна на земеделските производители със заявяваните площи и животни в ИСАК.

Във връзка с обявеното обществено обсъждане на Наредба 2 за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане и въвеждане на Схема за ПРП НАЗ призовава МЗХ да отговори на следните въпроси:

1)      Защо общественото обсъждане по Наредба 2 стартира няколко дни преди изтичане на регламентирания срок за уведомяване на ЕК за прилагането на Схемата за ПРП? Защо не бяха предоставени нужните анализи и механизми за прилагане на Схемата за ПРП? Уведомена ли е вече ЕК, че България ще прилага през 2014г. Схемата за ПРП?

2)      Този ли ще бъде начинът, по който ще бъдат взети стратегически важните решения относно прилагането на останалите инструменти и схеми от новата ОСП в срок до 1 август 2014г.? Съществува ли възможност за осъществяване на информирано и реално обществено обсъждане относно вземането на националните решения във връзка с ОСП 2014-2020г.?

3)      Помислено ли е вече върху условията и начина на прилагането на Схемата за ПРП? Не е резонно прилагането на подобен вид европейски инструменти за подкрепа да се разписва в последваща Заповед на МЗХ. Условията за прилагане на Схемата за ПРП трябва да са разписани най-малкото в наредба.

4)      Предвижда ли се Схемата за ПРП да се прилага за целия нов програмен период до 2020г.?

5)      Прилагането на Схемата за ПРП означава ли, че няма да бъде въведено намаление на директните плащания над 150 хил. €?