Подценява ли пазарът в България черноморския шок през 2026 година?

През последните седмици зърнените пазари най-сетне започнаха да начисляват по-сериозна рискова премия за проблемите в Черно море. Въпросът е дали движението вече е достатъчно, или пазарът все още подценява риска от продължителен блокаж на руския и украинския износ.
 

Сравнението с 2022 г. е показателно. АгроПортал индексира цените на пшеницата ДАП Варна/Бургас около двата черноморски шока, като за база приемаме 24 февруари 2022 г. и 10 юли 2026 г. Целта не е да твърдим, че историята ще се повтори, а да сравним начина, по който пазарът преоценява внезапен риск за черноморските доставки.
 

Сегашното движение при пшеницата вече показва позната структура. След първоначалното поскъпване идва известно успокояване, последвано от ново покачване. От 10 юли до края на август пшеницата ДАП Варна/Бургас поскъпва от 189 до 226 €/т, или с 19,6%. Царевицата следва сходна, макар и по-умерена траектория, с ръст от 199 до 217 €/т, или около 9% за същия период. Тези движения не могат да бъдат определени като чиста рискова премия, тъй като върху цените действат и редица други фактори, но показват мащаба на преоценката след началото на новия черноморски шок.

 

                       

По-интересна е самата форма на движението при пшеницата. През 2022 г. първоначалната паника също не се оказва краят на поскъпването. След първата реакция и последвалото отстъпление идва много по-силна фаза на преоценяване, при която индексът достига почти 50% над нивото от 24 февруари. Историческата графика не е прогноза за 2026 г., но показва защо първите седмици на реакция не трябва автоматично да се приемат за пълната оценка на логистичния риск.

И все пак днешната ситуация има една особеност, която не бива да се подценява. Рискът вече не е концентриран само върху украинския износ, а засяга и руските потоци през Черно/Азовско море. През 2022 г. след първоначалния шок в крайна сметка беше създаден Зърненият коридор, който частично освободи натрупаното напрежение. Към момента през 2026 г. подобен действащ механизъм няма. Въпреки това ценовата реакция остава далеч под мащаба на движението отпреди четири години.

При пшеницата обаче балансът дава повече спокойствие, което частично обяснява и по-слабата ценова реакция. Спрямо оценките през август 2022 г. съотношението запаси към потребление (З:П) в световен мащаб (без Китай) днес е 22,7% срещу 19,2%, в ЕС 12,2% срещу 9,5%, а в страните от MENA 28,1% срещу 21,9%. Силните реколти в Северна Африка и Близкия изток позволиха на част от големите купувачи да отложат покупките, което попречи и на първоначалната паника. Това обаче не премахва зависимостта им от внос. С навлизането в есента и зимата нуждата от ново покритие постепенно ще се връща.

                 

При царевицата комфортът е далеч по-малък. З:П в световен мащаб (без Китай) намалява до 11%, а в ЕС пада от 9,8% през 2022 г. до едва 6,9%. Северна Африка също разполага с по-малък буфер. Колкото по-малък е процентът, толкова по-стегнат е балансът. От друга страна, царевицата има по-реални алтернативи от САЩ/Бразилия/Аржентина, което ограничава способността на Черно море само да диктува международната цена.

Така основният риск днес не е непременно липсата на зърно. Зърно има, включително големи количества в Русия и Украйна. Проблемът е достъпът до него. Ако продукцията не може да напусне региона или го прави през значително по-скъпи маршрути, комфортните глобални баланси не решават непосредствения проблем пред купувача.

Оттук следват два съвсем различни сценария…

Ако още през септември бъде намерено политическо решение и турските усилия за нов механизъм тип зърнен коридор доведат до реално възстановяване на корабоплаването, натрупаните количества могат бързо да се върнат на пазара. Тогава част от последното рали вероятно ще бъде върната, а огромното черноморско предлагане отново ще натежи върху цените.

Ако блокажът остане до края на годината, картината се променя. Импортното търсене постепенно ще се връща, като търсенето от Мароко и Египет вече е факт. Алтернативните произходи ще трябва да поемат все по-голям товар, а ценовата премия ще расте. При такъв сценарий сегашният ръст от близо 20% при пшеницата и около 9% при царевицата може да се окаже не краят на движението, а първата фаза на по-сериозна преоценка на риска.

Сравнението с историята от 2022 г. не е прогноза. Но графиките напомнят нещо важно: при голям логистичен шок първата реакция на пазара невинаги е последната.