Пазарът на земеделска земя в България е подкрепен от прогнозите за добра реколта

Въпреки поевтиняването на пшеницата, добрите валежи и отличното състояние на посевите вдъхват оптимизъм, заявяват експерти.

Има ли охлаждане на пазара на земеделска земя, тоест понижение на цените, е един от актуалните въпроси напоследък. Мнения се изказват и в двете посоки.

„През следващите 2 години ще има продажба на земеделска земя от инвеститори-камикадзета, като това са физически лица, основно адвокати, нотариуси, лекари и други, които са купили земята, без да са си направили сметката“, заяви през януари Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Той направи и ясно разграничение между цените на първичен и вторичен пазар. На вторичния се продават концентрирани (в едно землище) или комасирани парцели. Например 200 или 300 дка в едно землище, което е с площ, която е атрактивна за всеки арендатор. На първичния пазар се купуват парцели с площ от 2-3 до 10-20 дка, с продавачи реституираните собственици или техните наследници. Цената на вторичен пазар може да е двойно по-висока от тази на първичен и дори повече.

Адванс Терафонд АДСИЦ продаде 751 дка през февруари 2013 г. при средна цена от 1 200 лв. на декар. Това са сделки на вторичен пазар. На първичен пазар фондът е купил 1 746 дка при средна цена от 676 лв. за декар.

„Безспорно селскостопанският сектор за България има огромен потенциал и винаги ще бъде приоритетен за нас отрасъл – първо заради природните дадености и конкурентните предимства, така и заради трайната световна тенденция за увеличено потребление на екологични храни и повишаване на техните цени. От друга страна, обаче, в последно време наблюдаваме засилен интерес за инвестиции в селскостопанска земя и бързо покачване на цените. Това не може на не породи опасения за началото на поредния балон, по подобие на това, което се случи с пазара на недвижими имоти“, заяви в интервю за Investor.bg Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ.

Появиха се и заглавия в медиите, че балонът при цените на земеделска земя започва да се пука. Властва хаосът, че понякога се говори за цени при парцел от 5 дка (първичен пазар), а друг път за такъв от 200 дка (вторичен пазар).

Цената на пшеницата се понижи с 22% за няколко месеца

Реалното основание за притеснение е, че цената на пшеницата на световните пазари се понижи с 22% от 900 долара за 5 000 бушела от август до декември 2012 г. до едва 700 долара в момента. За същият период еврото се разменя срещу около 1,3 долара и няма валутен ефект.

В български левове цената на пшеницата се е понижила от почти 40 ст. за кг. до малко над 30 ст. за килограм.

Очакваната добра зърнена реколта в България обаче подкрепя пазара на земя

Ефектът от по-ниската цена на пшеницата обаче се неутрализира от очакваната по-добра реколта. През 2012 г. добивът беше 386 кг. от декар пшеница, докато валежите в последните дни и месеци, както и текущото състояние на пшеницата дават надежда за добив около 500 кг. на декар, споделиха експерти за Investor.bg.

Това е ръст с около 25% на годишна база, което напълно неутрализира по-ниските цени на пшеницата. Не трябва да се забравя, че с всяка година у нас се подобряват агротехническите мероприятия (торене, пръскане, сроковете за сеитба, използването на качествени семена) и може да се очаква ежегодно подобряване на добивите от декар.

Производители се хвалят, че вече сме с по-високи добиви на декар от Унгария, което е атестат за добра агротехническа работа. Надеждите са и за добра реколта от царевица и слънчоглед, поради добрата влагозапасеност на почвата. За това обаче е рано да се говори.

Опасността за двоен удар и ценови, и откъм слаба реколта изглежда малка

Истинска опасност за цената на земеделската земя ще има, ако цената на пшеницата и другите култури се понижи в комбинация със суша в България и много добра реколта в света като цяло. Тогава резултатите за много български фермери биха били катастрофични, защото много от тях са нерентабилни и само с нови кредити успяват да се закрепят паричните си потоци.

Други влагат оборотните си средства в дълготрайни активи (земеделска земя) и при слаба реколта ще бъдат принудени да продават земята си на всяка цена.

Ако ситуация на слаба реколта у нас и силна в чужбина продължи 2-3 г., развитието на зърнопроизводството у нас може да спре и дори да замре, което би оказало натиск върху цените на земеделската земя.

Надеждата е, че няма да се стигне до такъв черен сценарий, най-малкото защото пшеницата е сравнително стабилна култура, а тя е основна за българското зърнопроизводство.

Източник: investor.bg

Прочетете още:

• Седмичен обзор: Перспективите за реколтата от пшеница в България са отлични
• 2038 колесни трактора ще участват в пролетната земеделска кампания във Варненско