МЗХ "откри" допълнителни 1.7 млн. декара със зърно и маслодайни в България

Оперативните данни на Министерството на земеделието вече очертават значително по-логична картина на площите с основните зърнени и маслодайни култури в България. Общата разлика спрямо миналата година се сви от около 220 хил. ха в началото на юли до малко над 50 хил. ха към 23 юли. Площите под пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, ръж и тритикале вече достигат общо 2,905 млн. ха, спрямо 2,955 млн. ха година по-рано. Така отчетеният спад намалява от 7,5% до едва 1,7%.

Много пъти сме споменавали, че свиване от 220 хил. ха трудно може да отразява реално намаление на обработваните площи и най-вероятното обяснение е непълна оперативна статистика. Последната актуализация на МЗХ потвърждава тази оценка, след като за две седмици площите бяха коригирани нагоре със 169 хил. ха.

Новите стойности вече показват реално преразпределение между културите, а не необяснимо изчезване на значителна част от земеделските площи.

Площите с пшеница вече са в рамките на очакваното

Площите за реколтиране с пшеница са увеличени от 1,145 млн. ха на 1,182 млн. ха. Това представлява корекция нагоре с близо 37 хил. ха само между двете актуализации. Спрямо миналата година спадът вече е 6,5%, или около 82,6 хил. ха. Тази стойност изглежда значително по-логична и е в рамките на предварителните очаквания за намаление на площите. Първоначално отчетеният спад от 9,5% създаваше впечатление за много по-рязко отдръпване от културата, което не отговаряше на наблюденията от сектора.
 

Ечемикът бележи значителен ръст

При ечемика площите са коригирани от 205 хил. ха до 233,5 хил. ха, или с над 28 хил. ха нагоре. Като абсолютна стойност тази промяна може да изглежда сравнително малка, но спрямо общия размер на площите с ечемик тя е съществена. Последните данни показват увеличение от 20,7% на годишна база, или близо 40 хил. ха повече спрямо реколта 2025 г.
Така ечемикът се очертава като една от културите, към които производителите са пренасочили част от площите през настоящия сезон.
 

Рапицата почти удвоява площите си

Още по-силен е ръстът при маслодайната рапица. Площите вече се оценяват на близо 192 хил. ха (от 169 хил.ха), спрямо едва 102,5 хил. ха година по-рано. Това е увеличение от 87,2%, или над 89 хил. ха. На практика площите с рапица са почти двойно повече спрямо предходния сезон.
Увеличението компенсира значителна част от намалението при пшеницата и царевицата и е най-ясният пример за преразпределението, което се наблюдава между основните култури.

Слънчогледът вече изравнява миналата година

Най-голямата корекция между двете актуализации е при слънчогледа. Площите са увеличени с над 74 хил. ха и вече достигат 949,2 хил. ха.Това практически изравнява стойността от миналата година, като отчетената промяна е едва 0,004%.

Според нашата оценка площите със слънчоглед могат да бъдат увеличени допълнително при следващите актуализации. Културата запазва водещото си място в сеитбооборота, а текущите данни вероятно все още не отразяват напълно всички засети площи.

Царевицата остава основната неизвестна

При царевицата корекцията засега е сравнително малка. Площите нарастват от 318 хил. ха до близо 323 хил. ха, но остават с около 96 хил. ха, или 22,9%, под отчетените година по-рано. Подобно свиване все още изглежда прекалено голямо. Вероятно част от площите с царевица не са включени в оперативната статистика и ще бъдат добавени при следващи актуализации.
Именно при царевицата, а вероятно и при слънчогледа, може да се намира голяма част от оставащата разлика от около 50 хил. ха в общата площ на разглежданите култури.

Преразпределение, но не и рязко свиване на площите

Последните данни показват, че земеделските производители действително са променили структурата на сеитбооборота. Площите с пшеница и вероятно царевица намаляват, докато ечемикът и особено рапицата отбелязват сериозно увеличение. При слънчогледа засега почти няма промяна спрямо предходната година.

Оставащата обща разлика от 1,7% вече е сравнително малка и може да бъде допълнително свита с актуализирането на данните за пролетните култури. Така първоначалният въпрос къде са изчезнали 220 хил. ха до голяма степен получава своя отговор. Повечето от тях не са напуснали земеделското производство, а просто не са били включени в ранните оперативни данни. С увеличаване на площите, се увеличават и очакванията за производството - особено при ечемика и рапицата.