Последните години производството на рапица в България се отчита с известен спад, което дава отражение и на наличните обеми за износ. Трудностите при отглеждането на културата породени от промяната на климата и неефективната борба с вредители отблъсква фермерите от тази култура. За сметка на това капацитетът на страната за преработка на маслодайни семена расте и маслобойните се нуждаят все повече от суровина, която се налага да внасят.
От началото на сезона през юли до сега, България е изнесла само 60Кмт рапица, което е близо 2 пъти по-малко от миналогодишните ниски нива и 4 пъти по-малко от средното за последните 6 години. Обикновено изнасяме каквото има най-късно до октомври, след което износът на практика спира. Този сезон е спрял още през август, тъй като не са отчетени никакви обеми след това.
Тук, разбира се, няма нищо неочаквано. При производство от едва 180Кмт, засилен износ просто не е възможен. За сравнение преди година сме произвели 266Кмт, от които са изнесени 110Кмт.

От друга страна вносът продължава да се увеличава. През изминалата година България за пръв път се превърна в нетен вносител на рапица, като тенденцията продължава и през тази година. Според данни на МЗХ, към края на ноември сме внесли 125Кмт рапица. За същия период преди година в страната са влезли 106Кмт, при общо 185Кмт за целия сезон.
Както писахме преди време, тази година внасяме рапица с кораби от Канада – нещо, което бе невероятно за вярване и предстои да видим дали ще е дългосрочно. А ако Тръмп наистина приложи обявените тарифи за вноса на канадски стоки в САЩ, вероятно Европа ще се превърне в удобен купувач на рапицата от Канада.