ЕК повишава добива от пшеница и рапица в България през 2023

В майския си доклад посевната служба на Европейската комисия отбелязва изключително хладните и дъждовни условия в България през април и първото десетдневие на май. Както знаем това е довело до късен старт и бавно темпо на пролетната сеитба, изоставаща през разглеждания период с една до три седмици, спрямо нормалното. Хладните температури са довели и до забавяне вегетацията на зимните посеви, която от изпреварваща с 1-2 седмици в началото на април, към средата на май се е забавила до обичайното за това време на годината. Благодарение на обилните валежи започнали още в края на март, почвената влага в цялата страна е напълно възстановена, което обуславя и оптимистичните прогнози за средните добиви.
Спрямо априлския доклад, оценката за добива от пшеница е повишена с 16кг до 568кг/дк, срещу 517кг преди година и 499кг/дк средно за последните 5 години. Прогнозата за добива на ечемика, обаче е оставена без промяна на 523кг/дк, срещу 493кг преди година и 475кг/дк средно за последните 5 години. Оценката за добива на рапицата е повишена най-много, с 24кг до 304кг/дк, срещу 229кг преди година и 257кг/дк средно за последните 5. С други думи на годишна база ръста при рапицата се очаква да е почти с 33%.
Навярно заради възстановената почвена влага, първата прогноза за добива на царевицата е доста оптимистичен – 675кг/дк, срещу 480кг преди година и 608кг/дк средно за последните 5. Ако се реализира тази прогноза, спрямо 2022 ръста ще е с 41%. Първата прогноза за слънчогледа е далеч по-скромна и за сега средния добив се оценява на 237кг/дк, при 231кг през 2022 и 232кг/дк средно за последните 5 години. С други думи очаквания ръст на добива е около 2%.