ЕК вижда над 600 хил. тона по-малко царевица и слънчоглед в България

В края на миналата седмица Европейската комисия публикува актуализирана оценка за производството на основните зърнени и маслодайни култури в България. Сравнението с прогнозата от юли, както и със средните нива за последните пет години и резултатите от предходния сезон, показва както стабилност при част от културите, така и значителни корекции надолу при други.

При пшеницата оценката остава непроменена спрямо юли – 7,12 млн. тона. Това е ръст от 6,4% спрямо миналата година и 10,6% над средното за последните пет години. Това е под оценката на МЗХ – 7.3 Ммт и под нашата.

Ечемикът също бележи отличен резултат – 1,107 млн. тона, без промяна спрямо юлската прогноза. Това е с 6% повече в сравнение с 2024 г. и с цели 62,8% над петгодишната база. Оценката е приблизително колкото отчетените от МЗХ по време на жътва, и минимално под нашата.

Царевицата обаче показва сериозно влошаване. Прогнозата за август е 1,353 млн. тона, което е с 429 хил. тона по-малко от юлската оценка – спад от 24%. В сравнение с 2024 г. производството е по-ниско с 15%, а спрямо средното за последните пет години намалението достига почти 50%. Според нас, това число все още е твърде оптимистично.

Рапицата се представя далеч по-добре – прогнозата остава 285 хил. тона, което е увеличение с над 80% спрямо миналата година и с 10% над петгодишното средно ниво. Този ръст компенсира слабата реколта от 2024 г. и възстановява позицията на културата, като очакваме тази есен фермерите да увеличат площите с рапица.

Очаквано и при слънчогледа се наблюдава корекция надолу. Августовската оценка е 1,655 млн. тона – с 191 хил. тона по-малко от юлската прогноза. Въпреки това резултатът е с 2,9% над миналогодишния, но остава с близо 10% под петгодишното средно.