По-малко от месец преди края на маркетинговия сезон 2025/26 и началото на жътвата на новата реколта България е изнесла 4,67 млн. тона пшеница. Макар резултатът да остава с около 20% под рекордните 5,86 млн. тона, реализирани по същото време на предходния сезон, той продължава да бъде над средното ниво за последните години и затвърждава позицията на страната като един от водещите износители в Черноморския регион.
Настоящият сезон започна по-бавно спрямо 2024/25, когато българската пшеница се радваше на изключително силно търсене още в първите месеци след жътвата. Впоследствие обаче износът постепенно навакса част от изоставането и до края на май достигна 4,67 млн. тона. Въпреки че резултатът остава под миналогодишния рекорд, той е с около 400 хил. тона над средното ниво за последните осем сезона.
По-интересна от самия спад в обемите е промяната в структурата на износа. От началото на сезона до края на май България е реализирала малко над 1,6 млн. тона пшеница към държави от Европейския съюз, спрямо около 1,25 млн. тона година по-рано. Това представлява ръст от близо 30% на годишна база. В същото време износът към трети страни намалява до малко над 3 млн. тона спрямо над 4,6 млн. тона през предходния сезон.

Най-големият купувач на българска пшеница остава Алжир с 1,75 млн. тона, но обемът е с над 830 хил. тона по-малък спрямо предходната година, когато страната е внесла близо 2,59 млн. тона. Египет също намалява покупките си до 386 хил. тона спрямо почти 494 хил. тона година по-рано. Същевременно Мароко, което през сезон 2024/25 е внесло над 477 хил. тона българска пшеница, практически отсъства сред основните дестинации през настоящия сезон. Именно по-слабите продажби към тези пазари обясняват голяма част от разликата спрямо рекордния миналогодишен експорт.
За сметка на това европейските пазари увеличават значението си за българската пшеница. Испания се превръща във втория по големина купувач през сезона с близо 722 хил. тона, което е увеличение от над 60% спрямо предходната година. Гърция също увеличава покупките си до почти 500 хил. тона, а Румъния остава стабилен клиент с над 343 хил. тона. Силен ръст се наблюдава и при Тунис, който е внесъл близо 376 хил. тона спрямо 187 хил. тона година по-рано.
Извън Европа българската пшеница продължава да намира добър прием на азиатските пазари. Индонезия е внесла близо 149 хил. тона, Бангладеш – 110 хил. тона, а Южна Корея – над 101 хил. тона, което е почти двойно повече спрямо предходния сезон.
Въпреки по-слабия експорт спрямо рекордния сезон 2024/25, България навлиза в новата реколтна година с чувствително по-големи наличности. По оценки на АгроПортал към момента в страната остават над 1,2 млн. тона пшеница. Част от тези количества ще бъдат реализирани през последния месец от настоящия маркетингов сезон, но дори и при добър темп на износ се очаква около 800 хил. тона да останат като преходен запас за сезон 2026/27.
Ако тази прогноза се потвърди, крайните запаси ще бъдат приблизително двойно по-високи спрямо тези в края на предходния сезон. Това означава, че България ще посрещне новата реколта с по-комфортен баланс и по-голямо предлагане още в началото на сезона. От една страна това осигурява допълнителна гъвкавост на износителите, но от друга може да увеличи натиска върху цените по време на жътвата, особено ако добивите от новата реколта отговорят на очакванията (според нашия Кроп Тур от предходната седмица)
Данните показват, че през 2025/26 България не толкова губи пазари, колкото променя географията на своя износ. Докато конкуренцията в Северна Африка се засилва и ограничава част от традиционните продажби към трети страни, българската пшеница увеличава присъствието си в рамките на Европейския съюз. В същото време по-високите преходни запаси ще позволят на страната да започне новия сезон с по-голямо предлагане в сравнение с миналата година. При очакваните около 800 хил. тона крайни запаси България ще разполага с един от най-комфортните баланси през последните години, което ще бъде важен фактор за развитието на пазара през първите месеци на сезон 2026/27.