Ангел Вукодинов: Житото у нас се продава 20% под световните цени

- Г-н Вукодинов, каква е годината за зърнопроизводителите? Суперкачество при житото, но и ниски добиви при царевицата и слънчогледа.

- От юли-август м.г. до сегашната реколта бяхме изправени пред стресова ситуация като климат. Имахме необичайна суша, която продължава. В един период пък се достигнаха почти исторически ниски температури. На места липсваше и достатъчно снежна покривка.

Всичко това се отрази доста критично върху реколтата ни. Но от някои култури дори сме приятно изненадани. Става дума най-вече за пшеницата и ечемика. Те на доста места дадоха прилични резултати, съчетани с едно историческо качество и добра цена. Това доведе до приличен доход за повечето стопани.

Но ситуацията не е еднаква. Тя е различна регионално. България, колкото и да е малка, се състои от доста природо-климатични райони.

На базата на модернизацията и иновациите сериозни резултати показват колегите от Централна Северна България – Плевенско, Русенско, Търновско, Монтанско. В т.нар. северозападнала България земеделието дръпна доста. По-лошо е положението в някои райони на Южна България с по-критичен климат, слаби почви и големи засушавания – например Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Ямболско. Тези, които добиха над 330-350 кг от декар, при сегашните цени са относително добре.

- Колко е цената на пшеницата в момента?

- Над 450 лв. за тон, но зависи от района, близостта до пристанище и дали е за износ, или вътрешно потребление. Едно е да транспортираш пшеница от Видин, когато по Дунав няма вода за шлеповете до Варна или Бургас, а съвсем друго, ако е от Балчик. Цената играе с 20-30 лв., но тя кореспондира със световните. И при положение че те са 520-540 лв., нормално е в България да е от порядъка на 450 лв. Това са около 20% по-ниски цени и в тях се вместват транспортните разходи и печалбите на търговците. Някои казват: “Ама защо не продавате в България по-евтино?”. Ами защото живеем в пазарна ситуация.

- Фурните се оправдават с вас за скока на хляба.

- Не живеем в социализма. И пазарът командва. Няма как планово да определяме цени. Ако си представим, че намерим лостове и принудим сектора да продава от порядъка на 200 лв. за тон, тогава апетитът на търговците да го изнесат ще е много по-голям. А няма как да ги спрем. И Световната търговска организация, и Еврокомисията не ни позволяват да ограничим свободното движение на стока. И тогава цялата реколта ще бъде изнесена, а после ще купуваме по 520-540 лв. за тон борсови цени, върху които трябва да начислим и 20-те процента разходи. Така зърното ще стигне 670 лв. в България, почти двойно повече от сега.

- Има ли опасност хубавото жито да бъде изнесено и да ядем клисав хляб?

- Не. Всички добри хлебопроизводители се запасяват навреме. Ако дам пример с мен – аз продавам 100% от реколтата си на български производители. Всички предприемачи имаме нужда от регулярни приходи и нямаме интерес да продадем днес цялата си продукция, да сложим парите на влог и да чакаме.

- При житото положението е добро, но какво е при другите култури?

- Големият проблем е рапицата. На много места хората понесоха сериозни загуби. Критично е положението със слънчогледа и царевицата. С около 30-40% по-ниски са добивите при слънчогледа, а царевицата е почти наполовина по-малко.

В същото време с 23% е нараснала цената на тора за последната година, горивата също са на исторически високи цени от 2,70 лв. за литър.

- В какви отношения сте с правителството след протестите с трактори в София през миналия октомври?

- Вижте, отношенията на браншовите организации и правителството са сложни. Причината е, че липсват критерии за представителност. Искахме закон за браншовите организации поне в земеделието. Каква е причината повече от 2 г. да не се придвижи – не знаем. А ние смятаме, че такъв закон би отсял плявата от зърното. Трябва да признаем, че в момента в България много лесно можеш да се наречеш браншова организация. Събираш няколко единомишленици, правиш организация и во веки веков съществуваш. Затова искахме да сядат на масата на преговорите тези, които имат влияние. В момента има опасност да се залитне и да се контактува с непредставителни организации, но които са по-послушни. Независимо от това ние смятаме, че отношенията ни с правителството са партньорски и такива ще останат и за в бъдеще. Проблемът е, че много неща не се изпълниха и с лекота се прескочиха. Но ние даже и стачката я разбираме като партньорско отношение и продължаване на диалога.

- Как оценявате управлението на земеделието?

- Според нас има какво да се желае. И трябва да използваме добрия конюнктурен момент. Дори и да имаме желание, едва ли ще можем да залеем света с мерцедеси, сигурно няма и да започнем да правим най-хубавите компютри. Нека се развиват високите технологии, но без земеделие няма как да успеем.

И не случайно в момента сме на много високи позиции като земеделци, независимо от пропуснатите възможности. Ние сме на 4-5-о място

в света по производство на слънчоглед и за съжаление на 1-о място по износ, защото нямаме преработваща промишленост. Ние сме на 22-23-о място по производство и на 12-о по износ на пшеница.

Дай Боже, да беше така и във всички сфери, например на миналата олимпиада. Да сме на 20-25-а позиция в света от всичките над 200 държави в икономиката, спорта, социалния живот. Ние работим сериозно и се отнасяме отговорно. Затова говорим за устойчивост на сектора и правила. За европейска конкурентоспособност.

- Мнозина смятат зърнопроизводството за най-толерирания сектор на земеделието. В него годишно влизат милиарди от ЕС.

- Не бих казал, че е така. Радващо е, че общата селскостопанска политика действа вече и в България. Тя изигра голяма роля особено в нашия сектор. Съгласно изискванията на Световната търговска организация все по-малко може да се обвързва обемът производство с подпомагането. Затова Европа е избрала да дава субсидии на площ. Истината е, че зърнопроизводството успява в по-голяма степен да се възползва от тази политика. Защото усвои индиректните плащания, средствата по предприсъединителната програма САПАРД и парите по мярка 121 на програмата за развитие на селските райони.

Не сме били толерирани – системата е такава, че дава право не само на зърнопроизводителите. Директните плащания са за 35 млн. дка – в това число мери, пасища, трайни насаждения. В съвременната пазарна икономика има производства, които са по-конкурентоспособни и такива, които не са.

- Наскоро се оплакахте, че държавата ви наказва с мерки като дерогацията за ДДС при зърното.

- Надявам се, че не ни наказват. Но истината е, че последната година се получават сигнали, които ги коментираме като негативно отношение към сектора.

От договорени 10 лв./дка миналата година бяха изплатени 3 лв. А колко е заложено в бюджета сега – нямаме представа. Намалената ставка на акциза за дизел независимо от разписаната нотификация от ЕК до момента не действа. В това отношение сме единствени от всички 27 страни членки. Дори в САЩ има 10% редукция, независимо че цените им са 2 пъти по-ниски.

ДДС дерогацията също е факт, който нагнетява напрежение в сектора. Сигурно има измами, ние не ги толерираме и сме за санкции на нарушителите. Но се получава като при учителката, която влиза в час и вижда, че половината ученици ги няма и наказва присъстващите. При нас е същото – целият зърнен сектор ще бъде натоварен с допълнителни разходи. Ще имаме нужда от поне 8-10% повече оборотни пари, за които ще плащаме лихви на банките. По-правилно е да се намали ставката на ДДС за зърното, за да няма икономически интерес за измами. Това ще направи и по-поносими цените на храните.

Източник: 24 часа