Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 334.50 €/мт
Царевица MATIF 288.25 €/мт
Рапица MATIF 669.25 €/мт
Пшеница CBOT 831.25 ¢/b
Царевица СВОТ 754.50 ¢/b
Соя СВОТ 1,626.00 ¢/b
Соев шрот СВОТ 459.70 $/st
Соево масло СВОТ 65.68 ¢/lb

Ангел Вукодинов: Житото у нас се продава 20% под световните цени

Ангел Вукодинов: Житото у нас се продава 20% под световните цени

- Г-н Вукодинов, каква е годината за зърнопроизводителите? Суперкачество при житото, но и ниски добиви при царевицата и слънчогледа.

- От юли-август м.г. до сегашната реколта бяхме изправени пред стресова ситуация като климат. Имахме необичайна суша, която продължава. В един период пък се достигнаха почти исторически ниски температури. На места липсваше и достатъчно снежна покривка.

Всичко това се отрази доста критично върху реколтата ни. Но от някои култури дори сме приятно изненадани. Става дума най-вече за пшеницата и ечемика. Те на доста места дадоха прилични резултати, съчетани с едно историческо качество и добра цена. Това доведе до приличен доход за повечето стопани.

Но ситуацията не е еднаква. Тя е различна регионално. България, колкото и да е малка, се състои от доста природо-климатични райони.

На базата на модернизацията и иновациите сериозни резултати показват колегите от Централна Северна България – Плевенско, Русенско, Търновско, Монтанско. В т.нар. северозападнала България земеделието дръпна доста. По-лошо е положението в някои райони на Южна България с по-критичен климат, слаби почви и големи засушавания – например Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Ямболско. Тези, които добиха над 330-350 кг от декар, при сегашните цени са относително добре.

- Колко е цената на пшеницата в момента?

- Над 450 лв. за тон, но зависи от района, близостта до пристанище и дали е за износ, или вътрешно потребление. Едно е да транспортираш пшеница от Видин, когато по Дунав няма вода за шлеповете до Варна или Бургас, а съвсем друго, ако е от Балчик. Цената играе с 20-30 лв., но тя кореспондира със световните. И при положение че те са 520-540 лв., нормално е в България да е от порядъка на 450 лв. Това са около 20% по-ниски цени и в тях се вместват транспортните разходи и печалбите на търговците. Някои казват: “Ама защо не продавате в България по-евтино?”. Ами защото живеем в пазарна ситуация.

- Фурните се оправдават с вас за скока на хляба.

- Не живеем в социализма. И пазарът командва. Няма как планово да определяме цени. Ако си представим, че намерим лостове и принудим сектора да продава от порядъка на 200 лв. за тон, тогава апетитът на търговците да го изнесат ще е много по-голям. А няма как да ги спрем. И Световната търговска организация, и Еврокомисията не ни позволяват да ограничим свободното движение на стока. И тогава цялата реколта ще бъде изнесена, а после ще купуваме по 520-540 лв. за тон борсови цени, върху които трябва да начислим и 20-те процента разходи. Така зърното ще стигне 670 лв. в България, почти двойно повече от сега.

- Има ли опасност хубавото жито да бъде изнесено и да ядем клисав хляб?

- Не. Всички добри хлебопроизводители се запасяват навреме. Ако дам пример с мен – аз продавам 100% от реколтата си на български производители. Всички предприемачи имаме нужда от регулярни приходи и нямаме интерес да продадем днес цялата си продукция, да сложим парите на влог и да чакаме.

- При житото положението е добро, но какво е при другите култури?

- Големият проблем е рапицата. На много места хората понесоха сериозни загуби. Критично е положението със слънчогледа и царевицата. С около 30-40% по-ниски са добивите при слънчогледа, а царевицата е почти наполовина по-малко.

В същото време с 23% е нараснала цената на тора за последната година, горивата също са на исторически високи цени от 2,70 лв. за литър.

- В какви отношения сте с правителството след протестите с трактори в София през миналия октомври?

- Вижте, отношенията на браншовите организации и правителството са сложни. Причината е, че липсват критерии за представителност. Искахме закон за браншовите организации поне в земеделието. Каква е причината повече от 2 г. да не се придвижи – не знаем. А ние смятаме, че такъв закон би отсял плявата от зърното. Трябва да признаем, че в момента в България много лесно можеш да се наречеш браншова организация. Събираш няколко единомишленици, правиш организация и во веки веков съществуваш. Затова искахме да сядат на масата на преговорите тези, които имат влияние. В момента има опасност да се залитне и да се контактува с непредставителни организации, но които са по-послушни. Независимо от това ние смятаме, че отношенията ни с правителството са партньорски и такива ще останат и за в бъдеще. Проблемът е, че много неща не се изпълниха и с лекота се прескочиха. Но ние даже и стачката я разбираме като партньорско отношение и продължаване на диалога.

- Как оценявате управлението на земеделието?

- Според нас има какво да се желае. И трябва да използваме добрия конюнктурен момент. Дори и да имаме желание, едва ли ще можем да залеем света с мерцедеси, сигурно няма и да започнем да правим най-хубавите компютри. Нека се развиват високите технологии, но без земеделие няма как да успеем.

И не случайно в момента сме на много високи позиции като земеделци, независимо от пропуснатите възможности. Ние сме на 4-5-о място

в света по производство на слънчоглед и за съжаление на 1-о място по износ, защото нямаме преработваща промишленост. Ние сме на 22-23-о място по производство и на 12-о по износ на пшеница.

Дай Боже, да беше така и във всички сфери, например на миналата олимпиада. Да сме на 20-25-а позиция в света от всичките над 200 държави в икономиката, спорта, социалния живот. Ние работим сериозно и се отнасяме отговорно. Затова говорим за устойчивост на сектора и правила. За европейска конкурентоспособност.

- Мнозина смятат зърнопроизводството за най-толерирания сектор на земеделието. В него годишно влизат милиарди от ЕС.

- Не бих казал, че е така. Радващо е, че общата селскостопанска политика действа вече и в България. Тя изигра голяма роля особено в нашия сектор. Съгласно изискванията на Световната търговска организация все по-малко може да се обвързва обемът производство с подпомагането. Затова Европа е избрала да дава субсидии на площ. Истината е, че зърнопроизводството успява в по-голяма степен да се възползва от тази политика. Защото усвои индиректните плащания, средствата по предприсъединителната програма САПАРД и парите по мярка 121 на програмата за развитие на селските райони.

Не сме били толерирани – системата е такава, че дава право не само на зърнопроизводителите. Директните плащания са за 35 млн. дка – в това число мери, пасища, трайни насаждения. В съвременната пазарна икономика има производства, които са по-конкурентоспособни и такива, които не са.

- Наскоро се оплакахте, че държавата ви наказва с мерки като дерогацията за ДДС при зърното.

- Надявам се, че не ни наказват. Но истината е, че последната година се получават сигнали, които ги коментираме като негативно отношение към сектора.

От договорени 10 лв./дка миналата година бяха изплатени 3 лв. А колко е заложено в бюджета сега – нямаме представа. Намалената ставка на акциза за дизел независимо от разписаната нотификация от ЕК до момента не действа. В това отношение сме единствени от всички 27 страни членки. Дори в САЩ има 10% редукция, независимо че цените им са 2 пъти по-ниски.

ДДС дерогацията също е факт, който нагнетява напрежение в сектора. Сигурно има измами, ние не ги толерираме и сме за санкции на нарушителите. Но се получава като при учителката, която влиза в час и вижда, че половината ученици ги няма и наказва присъстващите. При нас е същото – целият зърнен сектор ще бъде натоварен с допълнителни разходи. Ще имаме нужда от поне 8-10% повече оборотни пари, за които ще плащаме лихви на банките. По-правилно е да се намали ставката на ДДС за зърното, за да няма икономически интерес за измами. Това ще направи и по-поносими цените на храните.

Източник: 24 часа
 





Етикети: жито цена пшеница слънчоглед царевица цена Ангел Вукодинов

Още новини

ТОП НОВИНИ

Copyright © 2022. All market data is provided by Barchart Solutions. Futures: at least 10 minute delayed. Information is provided 'as is' and solely for informational purposes, not for trading purposes or advice. To see all exchange delays and terms of use, please see disclaimer.