Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 272.50 €/мт
Царевица MATIF 247.50 €/мт
Рапица MATIF 757.00 €/мт
Пшеница CBOT 790.25 ¢/b
Царевица СВОТ 611.00 ¢/b
Соя СВОТ 1,425.75 ¢/b
Соев шрот СВОТ 400.80 $/st
Соево масло СВОТ 62.88 ¢/lb

Ангел Вукадинов: Фермерите в САЩ участват активно при изготвянето на законите

Ангел Вукадинов: Фермерите в САЩ участват активно при изготвянето на законите

През юни представители на няколко земеделски браншови организации от България посетиха Съединените американски щати (САЩ) с цел да се запознаят със законодателството и държавната политика за развитието на земеделието там. Визитата беше организирана по програмата „Кохран” на Американското министерство на земеделието (USDA), носеща името на своя създател сенаторът Кохран, по чиято инициатива от 1984 г. се финансират обучения на земеделски производители от различни държави. Българската страна включваше представители на всички сектори – зърно- и зеленчукопроизводство, животновъдство и млекопреработка.

- Какъв беше поводът за посещението ви в Съединените американски щати?

Обучението се състоеше в две части – първата част беше във Вашингтон, където имахме срещи с политици и експерти от министерството на земеделието. Втората част се проведе в щата Канзас, където на място се запознахме с работата на фермерите и с дейността на асоциациите им.

Още в началото бяхме впечатлени от взаимоотношенията Конгрес - изпълнителна власт - браншови асоциации, както на национално, така и на щатско ниво. Видяхме как действа тяхната Агенция за управление на риска и по какъв начин агростатистиката е в полза на земеделските производители.

Присъствахме и на изнасянето на месечния доклад на министерството на земеделието за състоянието на зърнените запаси, прогнозите за добивите и цените на зърнените култури.

Този отчет се прави при закрити врати и ние имахме честта да видим как се провежда това заседание. Самият доклад се публикува още на следващия ден и става достояние на всички. Статистиката в него е изключително точна и е от съществено значение за бизнеса, който спокойно може да направи и своите прогнози.

- Как са развити взаимоотношенията между държавните институции и фермерите?

За разлика от България тяхното законодателство се подготвя с активното участие на реалния бизнес, от което се вижда, че държавата там стои здраво зад фермерите. В това отношение е трудно да направим аналогия с България, защото цялата им нормативна уредба е построена на съвършено различен принцип от нашата.

Политиката в сектора се регламентира чрез Закона за фермера, който се променя на всеки пет години. Това е основният закон за развитието на аграрния сектор и определя каква ще бъде държавната политика и субсидиите през следващия петгодишен период, нещо като седемгодишните референтни рамки в Европейския съюз.

За нас беше изключително интересно, защото присъствахме на активните дебати по закона за следващия петгодишен период от 2013 до 2018 г. Очаква се този закон да бъде приет през август т. г. И ако не бъде приет, тогава ще действа законът от 1930 г., затова всички - и политици, и администрация, и представители на сектора - работят активно по приемането му.

Кризата е дала своето отражение върху бъдещата политика, затова и САЩ ще намалят леко бюджета за сектора през следващите пет години. Ако досега годишно за земеделие са се отделяли 113 млрд. долара, следващите пет години бюджетът се намалява на 100 млрд. долара. И това вече беше договорено по време на дебатите по фермерския закон.

Най-голяма част от държавните средства отиват за ваучери и купони за подпомагане на социално слабите слоеве от населението. Системата е построена по този начин, за да компенсират слабите слоеве за цените на земеделската продукция.

По този начин и обществото не се настройва срещу производителите на земеделска продукция, както се получи през последните години в България - просто обикновеният американец знае, че фермерството не е омразен занаят.

- Да, но САЩ имат ресурс да покрият тези социални разходи.

Така е, но тази политика се провежда от години и е основана на диалога с бизнеса, което е впечатляващото за нас.

Освен това в този закон подробно се разписват и средствата, които се отпускат за покриване на застраховките в сектора. Системата на обезщетенията на производителите е цялостна. Там има застраховка за абсолютно всички застрахователни събития, в това число и застраховка на дохода от единица площ. Тя се изчислява на база на историческия доход на даденото земеделско стопанство.

Ще дам произволен пример с измислени стойности – примерно, ако стопанството има доказан доход от 200 лева средно за последните 10 години, можеш да се застраховаш на 75%. Застрахователната премия е 10%, т. е. 15 лева, от които държавата поема 60%, или 9 лв., а останалите 6 лв. са за сметка на фермера.

Схемата е построена така, че дори при най-големите природни бедствия като наводнения или суша, на фермерите им се възстановят 75% от доходите, които исторически са имали. Това е изключително важна подкрепа.

На този фон застрахователният пул, който предлага нашият земеделски министър с тези 50 стотинки, е несериозно предложение.

- Българският бюджет има своите големи разходи по съфинансирането на европейските субсидии, за да отделя съответните суми и за застраховане на реколтата, не мислите ли?

За застраховките отиват около 20 млрд. долара, което за такава огромна държава като САЩ, съпоставимо с България, не е много. Примерно, ако сравним Канзас с България, разликата не е много голяма. Те произвеждат годишно 10 милиона тона пшеница, ние - 4 милиона тона.

Застраховката не е задължителна, но има двоен ефект. От една страна защитава производителя от срутване на добивите му при лоша реколта, а от друга - от срутване на цената.

Държавата поема 60% от застрахователната премия и по този начин стимулира фермера да се застрахова. От друга страна това облекчава и взаимоотношенията на фермера с банките, които при застрахована продукция отпускат заеми много лесно.

- Какви са функциите на Агенцията по риска в този случай?

Тя анализира какви застрахователни събития трябва да се покриват за различните райони, изчислява процента на държавната помощ и размера на застрахователната премия, който за отделните щатове и за отделните култури е различен. Някъде тези култури са високо рискови, другаде рискът е по-малък, като при по-голям риск премията е по-висока.

Агенцията по риска регулира и взаимоотношенията между застраховател и презастраховател, така че да имат всички достъп до този продукт.

- Казахте, че производителите участват активно в разработването на този закон. Каква е ролята на администрацията?

Веднъж приет от Конгреса, производителите нямат никакви проблеми с изпълнителната власт по изпълнението на фермерския закон.

В същото време нашият закон за насърчаване, на земеделския министър, се променя непрекъснато и се получава така, че бизнесът непрекъснато зависи от работата на администрацията, от земеделския министър.

- Искате да кажете, че законът задължава администрацията наистина да бъде в услуга на сектора?

Да, самата администрация е заинтересована да работи по този начин. За пет години фермерите знаят, че това, което е разписано в закона, ще стане. Като на всяко щатско ниво това е регулирано от местната власт. Много са интересни и самите взаимоотношения на асоциациите с политиците и администрацията. Знаете, че те си имат лобисти, които прокарват интересите на производителите.

Интересно се оказа и финансирането на браншовите им организации. Тяхната check off система е изградена със заделянето на минимален процент от цената на земеделската продукция, която отива в специален фонд, създаден точно за тези организации. Тези асоциации обаче се учредяват на конкурсен принцип според членовете им, а не се появяват от нищото, както наблюдаваме в България.

- Какво ви впечатли най-много при срещите ви с американските фермери?

По време на посещението си в щата Канзас присъствахме на лекции в Канзанския университет, посветени на зърнопроизводството, съхранението, окачествяването на зърното.

През последните 100 години Щатите са разработили много системи за съхранение на пшеницата и това е свързано с политиката за увеличаване на експорта. Държавата насърчава инвестициите в инфраструктура, която да улесни този износ.

Те строят специални пристанища и жп инфраструктура, за да може американското зърно да намира външни пазари. Защото за разлика от нашите политици техните казват – на нас не ни трябва по-голямо производство, защото търсенето на жито в света расте.

Така наред с високите технологии, другите два основни приоритета на щатските политици са енергията и храната.

Посетихме няколко ферми, защото хванахме края на тяхната жътва. Хората работят спокойно, без напрежение, просто защото нещата са предварително регулирани.

Поради развитите технологии, които прилагат, тяхната себестойност е до 50% по-ниска от нашата. По-ниските разходи се определят и от факта, че за разлика от нашите арендатори, които разполагат с малко собствена земя, там преобладаващата част от фермерите имат собствена земя. А държавата ги насърчава да купуват и разрастват площите, защото държавата им опрощава всички вложения в земя.

- Какви данъци плащат?

Ако инвестициите им не бяха признати за разход, сумарно данъците им биха достигали 50% от приходите. С тези данъчни преференции обаче правителството насърчава производителите да инвестират в модернизацията на стопанствата. Затова и техните фермери са изключително напреднали в прилагането на новите технологии.

Впечатлиха ме също и взаимоотношенията между университетите, държавата и фермерите. Във всеки щат има по един земеделски университет, създаден преди 130-150 години. Навсякъде тези институти разполагат със земя, предоставена им от държавата, където да развиват науката и новите технологии. Затова и по отношение на семепоризводството САЩ имат големи постижения.

Едва ли само в едно интервю мога да представя всичките си впечатления от цялостната им аграрна система. За нас беше важно да направим своите изводи, защото светът е отворена система и нашите политици не трябва да го забравят.

Източник: Investor.bg

Прочетете още:





Етикети: Ангел Вукадинов САЩ фермер зърно земеделие зърнени запаси прогнози цени култури закон

Още новини

ТОП НОВИНИ

Copyright © 2022. All market data is provided by Barchart Solutions. Futures: at least 10 minute delayed. Information is provided 'as is' and solely for informational purposes, not for trading purposes or advice. To see all exchange delays and terms of use, please see disclaimer.